Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Според мен той е бил само наемник.
— И ние стигнахме до същото заключение, но кой е бил поръчителят на убийствата? Жертвите са били членове на пет големи престъпни картела. Най-вероятно този Йост е удушил поне двайсет души, а през трийсетте е лежал в затвора заради въоръжено нападение.
— Знаех си, че е виждал как изглежда килията отвътре. Само веднъж ли е задържан?
— Да. Бил е едва на двайсет, когато ченгетата от Маями са го окошарили. Изглежда, с течение на времето е станал истински професионалист.
— На път съм към управлението. Препрати ми там сведенията.
— Вече го направих. А пък аз ще поровя още в компютъра — все ми се струва, че съм пропуснал нещо. Ако открия нови сведения, ще ги имаш рано сутринта.
— Дадено. Много ти благодаря.
— До утре… Хей, Далас!
— Казвай.
— Какво е това по косата ти?
— Моля? — Ив машинално вдигна ръка и пръстите й докоснаха малките диаманти, умело вплетени в прическата й. — Ами… бях на едно светско празненство и… — Тя се изчерви като рак и гласът й за миг пресекна. Като си възвърна дар слово, промърмори „Няма значение“ и прекъсна връзката.
Човекът, на когото родителите бяха дали името Силвестър Йост, който се беше регистрирал в хотел „Палас“ като Джеймс Прайъри, за да удуши младата камериерка, и който сега имаше лична карта на името на Джорджо Масини, отпи от втората си чаша скоч и продължи да наблюдава записа на мача на „Янките“, който се беше играл същата вечер.
Ако убиваше, за да задоволи своя вътрешна потребност, щеше да издебне питчъра на отбора и да го изкорми като риба. Но тъй като за него убийството беше само занаят, седеше пред телевизора и ругаеше. Гласът му беше изненадващо тънък и писклив, почти като на жена.
Мнозина му се подиграваха заради гласа. Ако се случеше, докато изпълняваше поръчка, той се преструваше, че не е чул презрителните думи. Ако беше в свободното му време, смазваше от бой подигравчията, но не защото го беше яд на него, а заради принципа. Беше безчувствен като робот, за него нямаше нищо свято, поради което бе идеална машина за убийства.
Хонорарът за мократа поръчка, която бе изпълнил тази вечер, вече беше преведен в банкова сметка на съвсем друго име. Нямаше представа поради каква причина момичето — защото камериерката беше толкава млада, че приличаше на момиче — е била набелязана за жертва. Беше приел поръчката, бе я изпълнил и парите вече го чакаха в банката. Той доволно се усмихна — новите му работодатели бяха доста щедри. Напоследък сериозно обмисляше да се откаже от този занаят и тлъстата сума, която му бяха обещали, щеше да му осигури безгрижни старини.
По принцип „работата“ му беше добре платена, което с течение на времето му позволи да развие изтънчен вкус. Можеше да си позволи най-доброто, затова си постави за цел да опита най-изисканите ястия и напитки, да притежава произведения на изкуството от прочути майстори, да се наслаждава на музиката на най-великите композитори, да се облича с дрехи, създадени от най-известните модни дизайнери.
Беше пътувал до всички точки на планетата, предприемал бе и няколко междупланетни пътувания. Беше едва петдесет и шест годишен, но свободно говореше три езика (което беше голямо предимство при упражняване на тази „професия“), когато имаше настроение, можеше да готви като майстор кулинар, виртуозно свиреше на пиано.
Не беше заможен аристократ, роден със сребърна лъжица в устата, но сребърната жица му беше помогнала да стане изтънчен и богат.
Първото убийство извърши, когато бе едва двайсетгодишен. Платиха му и той разбра, че съществува лесен начин да изкарва пари. По онова време беше най-обикновен главорез, принадлежащ към изметта на обществото. Вече се обличаше като джентълмен и се гордееше с изтънчените си обноски, ала изпод лустрото прозираше предишният Слай Йост, който Ив беше видяла на видеозаписа.
Сега беше убиец-виртуоз, който никога не разочароваше клиентите си и оставяше своя индивидуален печат върху жертвите.
Побоят символизираше болката, изнасилването — унижението, а сребърната жица бе символ на убийство от висока класа. За Слай това беше пиеса в три действия, в която главната роля неизменно беше поверена на него. Сменяха се само декорите и жената, изпълняваше другата роля.
Обичаше да пътува и притежаваше няколко албума с пощенски картички, които купуваше по време на пътешествията си. От време на време ги разглеждаше, като с наслада отпиваше от уискито си, усмихваше се, спомняйки си градовете, които бе посетил, и предметите, които бе добавил към богата си колекция.