Елфите на Шанара

Сълзи се появиха в очите на Рен и тя наведе глава, за да не може той да ги види. Гарт беше нейния най-близък приятел, а тя за малко щеше да го загуби, Ако не бяха. Елфовите камъни…

Но те се оказаха Елфови камъни. Истински Елфови камъни.

Не мисли за това!

Тя се съсредоточи върху действията си, прогонвайки своите тревожни, плашещи я мисли. Сигналният огън продължаваше да гори, пламъците подскачаха към тъмнината, а дървата пукаха, когато той ги прояждаше с горещината. Рен работеше мълчаливо и чуваше всичко около себе си — бумтенето на огъня, свиренето на вятъра през скалите, плискането на вълните в брега, жуженето на насекомите далеч отзад в долината и съскането от нейното собствено дишане. Като че ли всички нощни звуци бяха усилени стократно, като че ли тя бе поставена в един голям пуст каньон, където и най-лекият шепот имаше ехо.

Рен приключи с Гарт и за момент почувства слабост. Рояк от образи плуваше пред очите й. Тя видя отново вълкообразното създание, което беше един Шадуин, целият в зъби, нокти и козина. Видя Гарт, вкопчил се в борба с чудовището. Виждаше себе си как бърза да му помогне, ала напразно. Виждаше още светлината от огъня да се разпростира върху всички тях като кръв. Тя виждаше как Елфовите камъни оживяват, греещи с бяла светлина, с древна сила, изпълващи нощта със своя блясък и как тази светлина удря Шадуина и го изгаря, докато той напразно се мъчи да се освободи…

Рен се опита да стане и падна назад. Гарт я подхвана, успявайки да се надигне някак си на колена и я постави полека на земята. Той я подържа известно време, притискайки я като малко дете, а тя зарови лице в гърдите му. После Рен го отблъсна леко, правейки бавни дълбоки вдишвания, за да се успокои. Тя стана и отиде към мястото, където бяха оставили пелерините си, взе ги и се върна при Гарт. Увиха се в тях, за да се предпазят от нощния студ и седнаха, взирайки се безмълвно един в друг.

Накрая Рен вдигна ръцете си и започна да прави знаци.

Знаеше ли за Елфовите камъни? попита тя. Погледът на Гарт беше спокоен. Не.

Нито че те са истински, нито какво могат да правят, нищо?

Не.

Тя изучава лицето му известно време без да се помръдне. После бръкна в своята туника и извади кожената торбичка, закачена на шията й. Когато се втурна да помогне на Гарт, Рен пусна Елфовите камъни обратно вътре в нея. Питаше се дали се бяха трансформирали отново, дали бяха възвърнали стария си вид на оцветени камъчета, каквито бяха някога. Рен се питаше, дали пък всичко не й се бе привидяло. Тя обърна торбичката наопаки и я изтърси върху дланта си.