Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

Робладо натрапваше както винаги любезността си на Каталина и играеше почти всеки танц с нея. Нейното око-обаче се плъзгаше над златните му еполети и като че си търсеше другиго в залата. Тя беше явно безразлична и слушаше думите на партньора си и отегчена от неговото общество.

И очите на Вискара също търсеха някого, който като че не беше тук, защото комендантът се движеше насам-натам като се вглеждаше недоволно във всяка група и надничаме във всеки ъгъл.

Ако търсеше русата красавица, нямаше да я намери. Тя не беше тук. След фойерверките Росита и майка й се прибраха у дома си. Къщата им беше далеко в долния край на долината и те си отидоха, придружени от Карлос и младия ранчеро. Двамата младежи обаче се върнаха за фандангото. Беше доста късно, когато пристигнаха, защото пътят ги бе забавил. Затова именно погледът на Каталина блуждаеше. Но за разлика от Вискара тя нямаше да остане разочарована.

Танците продължаваха, когато двама младежи влязоха в залата и се присъединиха към присъствуващите. Единият беше младият ранчеро, другият — Карлос. Той можеше да се забележи лесно по китката пера, която се развяваше на черното сомбреро.

Очите на Каталина престанаха да блуждаят. Те. имаха, само една цел, но погледът им не се втренчваше, а спираше крадешком на нея поради наблюдението на разгневения баща и ревнивия влюбен.

Карлос се държеше равнодушно, при все че сърцето му пламтеше. Какво ли не би дал, за да потанцува с нея? Но той знаеше много добре положението и. Знаеше, че покана от негова страна би предизвикала скандал. И не се осмели да я покани.

Понякога му се струваше, че тя не го поглежда, а слуша внимателно Робладо … красавеца Ечевариа … други… Това беше само хитруване от страна на Каталина, предназначено за погледите на другите. Но Карлос не знаеше, че е така, и се чувствуваше засегнат.

Беше неспокоен и започна да танцува. Избра си една много хубавичка алдеана, на име Инес Гонсалес, която беше във възторг, че ще танцува с него. Като ги видя, и Каталина започна да ревнува.

Тази игра продължи известно време, докато Карлос се отегчи от дамата си и отиде да седне сам на една банкета86.

Погледът му следеше движенията на Каталина. Той видя, че тя го гледа с любов — любов, призната вече с думи и дори затвърдена с клетва. Трябваше ли тогава да се подозират взаимно?

Доверието между сърцата им се възстанови; а възбудата от танца и отслабналата бдителност на полупияния дон Амбросио ги насърчи и те започнаха по-смело и по-честичко да се поглеждат.

Танцуващите двойки, които се въртяха из залата, минаваха близо до пейката на Карлос. Играеха валс. Каталина танцуваше с красивия Ечевариа. При всеки тур на валса лицето й се обръщаше към Карлос и погледите им се срещаха. При такива краткотрайни, но чести погледи очите на една испанска девойка могат да изкажат цели томове и Карлос прочете в Каталинините един радостен разказ. Когато обикаляше за трети път залата, Карлос забеляза, че пръстите й, сложени на рамото на кавалера, стискат вейка с тъмнозелени листа. На минаване край него тя пусна ловко вейката на коленете му и той дочу лек шепот: — „Tuya!“87