Изстрели в „Сирано“

— Правена е преди много години, но намирам доста голяма прилика. Без колебание ще кажа, че е същото лице.

Остави снимката на писалището, също така мудно извади от чекмеджето автоматичен пистолет и го сложи до нея.

Конант погледна пистолета с недоволна гримаса и се обади с пресипнал глас:

— Няма да ти потрябва, сенаторе. Идеята ти за открит конфликт е напълно погрешна. Ще взема от тези тук подробни признания и ще ги запазя. Ако пак реагират, ще имаме достатъчно време да ги насолим.

Кармади се позасмя, закрачи по килима и доближи писалището.

— Бих искал да видя снимката — рече той, наведе се бързо и я взе.

Мършавата ръка на сенатора посегна към пистолета, сетне се отпусна на писалището. Кортуей се облегна на стола си, загледан в Кармади.

Той погледна снимката, остави я и тихо каза на Джийн Ейдриън:

— Иди да седнеш.

Тя се обърна, добра се до стола, отпусна се уморено в него. Кармади продължи към Кортуей:

— Харесвам идеята ви за окончателно уреждане на въпроса, сенаторе. Чиста и пряма, приятно разнообразие след поведението на мистър Конант. Но няма да я бъде. — Перна с нокът снимката. — Има само бегла прилика, нищо повече. Лично аз смятам, че това изобщо не е същото момиче. Ушите са с по друга форма и по-ниско на главата. Очите са по-близо разположени от очите на мис Ейдриън, челюстта е по-удължена. Тези неща не се променят. Та с какво разполагате? Писмо за изнудване. Може би, но няма как да го свържете с никого, иначе досега бихте го направил. Името на момичето. Просто съвпадение. Какво друго?

Лицето на Конант стана твърдо като гранит, устните му се свиха злобно. Гласът му потрепери:

— Ами актът, дето малката извади от чантата си, умнико?

Кармади се усмихна леко, поглади с пръст брадичката си.

— Доколкото разбрах, чул си това от Шенвеър — рече той лукаво. — А той е мъртъв.

По лицето на Конант се изписа ярост. Сви юмрук и пристъпи напред.

— Ах, ти… проклет, гаден…

Джийн Ейдриън се наведе и слисано се втренчи в Кармади. Тарго също бе вторачил в него светлите си студени очи, по лицето му играеше бегла усмивка. Кортуей го гледаше с абсолютно безизразна физиономия. Седеше студен, отпуснат, сдържан. Конант неочаквано се разсмя, щракна с пръсти.

— Добре, поперчи се — промърмори той. Кармади бавно додаде:

— Ще ви назова и друга причина, поради която няма да има никакъв открит конфликт. Стрелбата в „Сирано“. Заканите, чиято цел беше да принудят Тарго да загуби един маловажен мач. Гангстерът, който отиде в стаята на мис Ейдриън в хотела и я зашемети, остави я просната до вратата. Не можеш ли да свържеш всичко това, Конант? Аз мога.

Кортуей неочаквано се наведе напред и сложи ръка върху пистолета; пръстите му обхванаха дръжката. Очите му приличаха на две черни дупки върху бледото застинало лице. Конант не помръдна, не каза нищо. Кармади продължи:

— Защо Тарго получи заканите, а след като не изгуби мача, защо гангстерът го потърси в „Сирано“, крайно неподходящо място за такава игра? Защото в „Сирано“ той беше с момичето; Сирано е неговият покровител и ако нещо станеше там, на полицията щяха да поднесат историята със заканите, преди да имат време да се сетят за друго. Ето затова. Заканите са били един вид подготовка за убийство. Стигнеше ли се до стрелба, Тарго трябваше да бъде с момичето, та гангстерът да го да пречука, а на пръв поглед да изглежда, че боксьорът е бил целта му. Би се опитал да убие и него, разбира се, но преди всичко е трябвало да ликвидира госпожицата. Защото тя е главното действащо лице в шантажа, без нея няма да се получи, а с нея винаги би могло шантажът да се прекрои в законен иск за признаване на бащинство. Ако не се успее по първия начин. Вие знаете за нея и за Тарго, защото изплашеният Шенвеър се продава. Той знаеше за гангстера, защото, когато онзи дойде и аз го видях — а Шенвеър знаеше, че го познавам, чу ме да разправям на Тарго — се опита да ме предизвика в пиянски бой и да ми попречи да се намеся.