Изстрели в „Сирано“
- Автор: Чэндлер Раймонд
- Язык: болгарский
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Изстрели в „Сирано“». Краткое содержание книги:
— Аха. Просто държа на добрите обноски пред ешафода — провлече Кармади.
Черноокият изключи двигателя и запали голям фенер, сетне угаси фаровете и излезе от колата. Насочи лъча на фенера нагоре по тясна дървена стълба в ъгъла. Албиносът нареди:
— Качвай се, нещастник. Пусни момичето пред себе си. Аз съм отзад с патлака.
Джийн Ейдриън излезе от колата покрай Кармади, без да го погледне. Заизкачва сковано стъпалата, а тримата я последваха в индианска нишка.
Горе имаше врата. Момичето я отвори и в очите им плисна ярка светлина. Влязоха в гола мансарда с открит гредоред, с по един квадратен прозорец отпред и отзад, здраво затворени, с черно боядисани стъкла. Силна крушка висеше от тавана над кухненска маса, до която седеше едър мъж, а край лакътя му имаше чинийка с фасове. Два от тях още димяха.
Мършав човек с увиснала устна седеше на легло с тежък люгер до лявата си ръка. Стаята беше оскъдно мебелирана, застлана с протрит килим, а в ъгъла имаше полуотворена врата от застъпващи се дъски, през която се виждаха тоалетна чиния и единият край на дълга старовремска вана с железни крака.
Мъжът зад масата беше едър, но не и красавец. Имаше червеникава коса и малко по-тъмни вежди, енергично квадратно лице и яка челюст. Дебелите му устни здраво стискаха цигарата. Дрехите сигурно му бяха стрували доста пари, но имаха вид, сякаш бе спал с тях.
Хвърли небрежен поглед към Джийн Ейдриън и процеди през цигарата:
— Сядай, кукло. Здравей, Кармади. Левак, дай ми това желязо, а вие, момчета, се върнете долу.
Момичето спокойно прекоси мансардата и седна на обикновен дървен стол. Онзи от леглото стана и остави люгера на кухненската маса до лакътя на едрия мъж. Тримата гангстери слязоха по стълбата, като оставиха вратата отворена.
Едрият докосна люгера, погледна Кармади и подхвърли саркастично:
— Аз съм Дол Конант. Може би ме помниш.
Кармади стоеше спокойно до кухненската маса, разкрачил широко крака, с ръце в джобовете на палтото и отметната назад глава. Притворените му очи бяха сънливи, съвсем безучастни.
— Да — рече той. — Помогнах на баща ми да ти лепне единствената присъда, която ти остана.
— Не остана, негоднико. Апелативният съд я отмени.
— Може би сегашната ще остане — рече Кармади равнодушно. — В този щат обикновено уважават присъдите за отвличане.
Конант се ухили, без да разтваря устни. Веждите му бяха свъсени, но изражението му издаваше добро настроение.
— Хайде да не се заяждаме — рече. — Чака ни работа, остави плоските си шеги. Седни… или първо виж веществено доказателство номер едно. Във ваната, зад теб. Да, разгледай го. После ще обсъдим фактите.
Кармади се обърна, отиде до дървената врата, вмъкна се вътре. На стената стърчеше крушка с ключ. Щракна го, наведе се над ваната.
За миг тялото му се вцепени, дъхът му секна. После много бавно изпусна въздуха, пресегна се назад с лявата ръка и притвори вратата. Наведе се още повече над голямата чугунена вана.
Беше достатъчно дълга да побере изтегнат човек и в нея наистина лежеше някой. Беше напълно облечен, дори с шапка, макар че ако се съдеше по положението й, не си я беше сложил сам. Имаше гъста къдрава коса, вече леко прошарена. Лицето му беше изцапано с кръв, в ъгъла на лявото му око зееше червена дупка. Беше Шенвеър — мъртъв, и то отдавна.
Кармади пое дъх и бавно се изправи, сетне изведнъж се наведе още повече между ваната и стената. Долу в праха лъщеше нещо синкаво, металическо. Синкавата стомана на пистолет. Пистолет като този на Шенвеър.
Кармади бързо се озърна назад. През открехнатата врата видя ъгъл от мансардата, горната част на стълбата, единия крак на Дол Конант, стъпил здраво и неподвижно на килима под масата. Бавно бръкна зад ваната и вдигна пистолета. В четирите открити гнезда имаше патрони.
Кармади разкопча палтото си, пъхна пистолета в панталона, затегна колана и отново се закопча. Излезе от банята и внимателно затвори вратата.
Дол Конант посочи стола срещу себе си, от другата страна на масата.
— Сядай.
Кармади погледна Джийн Ейдриън. Тя го фиксираше с любопитен поглед изпод черната шапка, с начумерени и безцветни очи върху бледото лице. Махна й, усмихна се едва-едва.
— Мистър Шенвеър, гълъбче. Случило му се е не щастие… мъртъв е.
Момичето го гледаше съвсем безизразно. Сетне потрепери силно. Загледа го пак, без да гъкне. Кармади седна на стола срещу Конант. Конант го стрелна с поглед, увеличи с още една димяща угарка колекцията в бялата чинийка и запали нова цигара, драскайки клечката по цялата дължина на масата. Запуши, после небрежно подхвърли:
— Да, мъртъв е. Ти го застреля.