Изстрели в „Сирано“
- Автор: Чэндлер Раймонд
- Язык: болгарский
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Изстрели в „Сирано“». Краткое содержание книги:
Кармади поклати леко глава, усмихна се.
— Не.
— Не се прави на младенец, човече. Ти си го застрелял. Перуджини, оня жабар отсреща, е собственик на тая къща и от време на време я дава под наем на подходящ човек, за да поспечели нещо. Между другото, той ми е приятел, оправя ме много с другите жабари. Дал я под наем на Шенвеър. Не го познавал, но Шенвеър му допаднал. Перуджини чул стрелба тук тази вечер, надникнал от прозореца, видял мъж да отива към кола. Запомнил и номера й. Твоята кола. Кармади отново поклати глава.
— Но аз не съм го убил, Конант.
— Върви го доказвай… Италианецът притичал и намерил Шенвеър мъртъв, насред стълбата. Довлякъл го горе и го напъхал във ваната. Предполагам, щукнало му е нещо относно кръвта. После го пребъркал, намерил полицейска карта, разрешително за частен детектив и това го уплашило. Обади ми се по телефона и щом чух името, запраших насам.
Конант спря, загледа втренчено Кармади. Кармади каза много тихо:
— Разбра ли за стрелбата в „Сирано“ тази вечер?
Конант кимна. Кармади продължи:
— Бях там с едно приятелче от хотела. Малко преди стрелбата Шенвеър ме халоса с юмрук. Хлапакът го проследил дотук и започнали да се стрелят. Шенвеър беше пиян и изплашен, обзалагам се, че е стрелял пръв. Дори не знаех, че хлапакът има оръжие. Шенвеър го прострелял в корема. Момчето се добрало до дома си, умряло там. Оставило ми е бележка. Тя е у мен.
След малко Конант се обади:
— Ти си убил Шенвеър или си наел за тази работа онова момче. Ето защо: опитвал се е да спечели от вашата история с изнудването. Продал се е на Кортуей.
Кармади изглеждаше слисан. Рязко завъртя глава към Джийн Ейдриън. Тя се наклони напред, загледа го втренчено, по бузите й изби руменина, очите й блестяха. Промълви:
— Съжалявам… гълъбче. Бях несправедлива към теб.
Кармади се поусмихна, обърна се към Конант и рече:
— Тя мислеше, че аз съм се продал. Кой е Кортуей? Ловджийският ти пес, щатският сенатор?
Конант пребледня. Остави много внимателно цигарата в чинийката, наведе се през масата и удари с юмрук Кармади в устата. Кармади се прекатури назад заедно с паянтовия стол. Падна на пода и удари главата си.
Джийн Ейдриън скочи от мястото си, зъбите й затракаха, сетне застина.
Кармади се претърколи, стана и изправи стола. Извади носна кърпа, избърса устата си, погледна кърпата.
По стълбата изтопуркаха стъпки и албиносът пъхна в стаята продълговатата си глава, предшествана от пистолета.
— Трябва ли ти помощ, шефе?
Без да го погледне, Конант каза:
— Махай се… затвори вратата… и не влизай!
Вратата се затвори. Стъпките на албиноса затихнаха надолу по стълбата. Кармади сложи лявата си ръка на облегалката на стола и бавно я заплъзга насам-натам. В дясната още стискаше кърпата. Устните му започнаха да се подуват и да посиняват. Загледа се в люгера до лакътя на Конант. Конант взе цигарата, пъхна я в устата си и каза:
— Може би си мислиш, че ще преглътна тази изнудваческа история. Не, братче. Ще я ликвидирам… веднъж завинаги. Ще кажеш и майчиното си мляко. Имам три момчета долу, които трябва да се поразкършат. Почвай да говориш.
— Да, но трите ти момчета са долу — каза Кармади. Пъхна кърпата в палтото си и извади ръка със синкавия пистолет в нея. — Хвани люгера за дулото и го бутни по масата към мен.
Конант не помръдна. Присви очи. Цигарата подскочи веднъж в дебелите устни. Не докосна люгера, само процеди:
— Струва ми се, че знаеш какво ще ти се случи сега.
Кармади поклати леко глава.
— Може и да не ме интересува чак толкова — отвърна. — А пък ако наистина се случи нещо, обещавам ти, няма да бъдеш свидетел.
Конант продължаваше да го гледа, без да мърда. Наблюдава го дълго, сетне премести поглед върху револвера.
— Откъде го взе? Тези простаци не те ли претърсиха?
— И още как. Това е пистолетът на Шенвеър. Твоят приятел, жабарят, сигурно го е ритнал зад ваната. Колко лекомислено.
Конант протегна два дебели пръста, завъртя люгера и го блъсна към другия край на масата. Кимна и отрони глухо:
— Губя тая партия. Трябваше да се сетя за това. Сега май аз ще говоря.
Джийн Ейдриън бързо прекоси стаята и застана до масата. Кармади посегна над стола, взе люгера в лявата си ръка и го пъхна в джоба на палтото си, без да го изпуска. После подпря синкавия пистолет на облегалката на стола.
— Кой е този? — попита Джийн Ейдриън.
— Дол Конант, местна клечка. Сенаторът Джон Майърсън Кортуей е неговото „ухо“ в щатския сенат. А сенаторът Кортуей, гълъбче, е човекът на снимката върху твоето писалище. Човекът, за когото каза, че ти е баща и бил мъртъв.
Момичето много тихо промълви: