Изстрели в „Сирано“
- Автор: Чэндлер Раймонд
- Язык: болгарский
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Изстрели в „Сирано“». Краткое содержание книги:
— Тя иска да види стария. Добре, може да го види. Всички ще идем при него. В тая работа име нещо, което смърди. — Вдигна поглед, погледна дебелака. — Ти и Левака отивате в града, вижте там Тарго да излезе от пандиза и веднага го докарвате в дома на сенатора. Да ви няма!
Двамата гангстери отново слязоха по стълбата.
Конант погледна към Кармади, ритна го леко в ребрата и продължи да го подритва, докато Кармади не отвори очи и не се размърда.
9
Колата чакаше на върха на хълма пред двукрила врата от ковано желязо, зад която беше къщичката на пазача. Вратата на къщичката се отвори и на жълтата светлина се очерта внушителната фигура на мъж с палто и прихлупена шапка. Той излезе бавно, с ръце в джобовете.
Дъждът плискаше в краката му. Облегнат на вратата, албиносът тракаше със зъби. Здравенякът му подвикна:
— К’во искаш? Виждам те.
— Поразмърдай се, нещастник. Мистър Конант иска да навести шефа ти.
Мъжът се изхрачи в мокрия мрак.
— Е, та? Знаеш ли кое време е?
Конант рязко отвори вратата на колата и отиде до тях. Шумът от дъжда заглушаваше гласовете.
Кармади бавно извърна глава и потупа Джийн Ейдриън по рамото. Тя бързо отблъсна ръката му. Гласът й прозвуча тихо:
— Глупак… ох, какъв си глупак!
Кармади въздъхна.
— Екстра съм, гълъбче. Екстра.
Мъжът зад вратата извади ключове на дълга верижка, отключи вратата и изблъска назад двете крила, докато те удариха подпорните клинове. Конант и албиносът се върнаха при колата.
Конант остана под дъжда, с крак върху стъпалото. Кармади извади от джоба си манерката, опипа я да види дали не е очукана и отвинти капачката. Протегна я към момичето:
— Пий за кураж.
Тя не отговори, нито помръдна. Той отпи, прибра манерката, загледа се покрай широкия гръб на Конант към гората от подгизнали дървета и към куп осветени прозорци, които сякаш висяха от небето.
Колата се изкатери по хълма, като пронизваше мокрия мрак с лъчите на фаровете си, изравни се с лимузината и спря. Конант отиде до нея, пъхна глава в прозорчето и каза нещо. Колата даде заден, зави в алеята, фаровете й осветиха подпорните стени, изчезнаха, появиха се пак в края на алеята като бял овал срещу каменен портал.
Конант се качи в лимузината и албиносът я подкара по алеята след другата кола. Стигнаха до кръгъл циментиран паркинг, заобиколен от кипариси, и всички слязоха.
В горния край на стълбището се виждаше голяма отворена врата и в очертанията й беше застанал мъж по халат. Притиснат здраво между двама души, Тарго беше изкачил наполовина стълбището. Беше гологлав и без палто. Едрото му тяло в бялото сако изглеждаше огромно между двамата гангстери.
Другите се качиха, влязоха в дома и последваха загърнатия в халат иконом по коридор, украсен с портретите на нечии прадеди, през тихо елипсовидно фоайе, после по друг коридор и влязоха в облицован с ламперия меко осветен кабинет с тежки драпирани завеси и дълбоки кожени кресла.
Зад голямо черно писалище, разположено в ниша от ниски библиотеки, издадени напред, стоеше мъж. Беше невероятно висок и мършав. Бялата му коса беше толкова гъста и пухкава, че отделните косми не личаха. Имаше малка, права, упорита уста и черни безизразни очи на бледото, набраздено от бръчки лице. Стоеше поприведен; неестествено мършавото му тяло беше загърнато в халат от синьо рипсено кадифе със сатенени ревери и маншети.
Икономът затвори вратата, а Конант я отвори и кимна на двамата, които бяха влезли с Тарго. Те излязоха. Албиносът пристъпи зад Тарго и го блъсна да седне в някакъв стол. Тарго изглеждаше зашеметен, не на себе си. Едната страна на лицето му беше изцапана, очите му бяха като на упоен. Момичето се втурна към него и възкликна:
— Дюк… добре ли си, Дюк?
Тарго примига и се насили да се усмихне.
— Значи трябваше да ни наклепаш, а? Няма значение. Много добре съм. — Гласът му звучеше неестествено.
Джийн Ейдриън се отдръпна от него, седна и се сгуши, сякаш й бе студено.
Високият мъж с равнодушен поглед огледа поред всички в стаята, сетне изрече немощно:
— Това ли са изнудвачите… и беше ли необходимо да ги докарвате тук посред нощ?
Конант се освободи от палтото си и го хвърли на пода зад някаква лампа. Запали цигара и застана разкрачен насред стаята — едър, брутален, начумерен мъж, изключително самоуверен. Сетне заговори:
— Момичето настояваше да те види, да ти каже, че съжалява и иска да помогне. Младежът в бялото сако е Тарго, боксьорът. Набъркал се е в пукотевица в едно кабаре и така се развилнял, че му дали сънотворно, та да го усмирят. Другият е Кармади, синът на стария Маркъс Кармади. Още не съм наясно какво да мисля за него.