Пясъчните крале
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-097-2
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пясъчните крале». Краткое содержание книги:
Във всекидневната унищожи още трима подвижни, сетне изгуби сили. Какво ставаше с него? Не можеше да разбере.
И тогава си спомни, че има един човек, който би могъл да му обясни. Отиде отново при комуникатора, молеше се приборът да работи.
И когато Джейла Уо отговори на повикването му, той не издържа и й разказа всичко.
Тя го остави да приказва, без да го прекъсва, с безизразно лице и леко смръщени вежди на бялото лице. Когато Крес приключи, каза само:
— Би трябвало да те оставя да се оправяш сам.
Крес започна да пелтечи:
— Не можеш… помогни ми… ще ти платя…
— Би трябвало — повтори Уо. — Но няма да го направя.
— Благодаря ти — рече Крес. — О, много ти…
— Тихо — сряза го тя. — Послушай ме. За всичко това си виновен ти самият. Ако се беше отнасял добре със своите пясъчни крале, те щяха да останат само ритуални воини. Но с глад и мъчения ти си превърнал своите в нещо друго. Ти беше техен бог. Ти си ги направил такива, каквито са сега. Търбухът в твоята изба е болен, все още страда от раната, която си му нанесъл. Вероятно е с нездрав разсъдък. Поведението му е… необичайно. Трябва да се измъкнеш оттам час по-скоро. Подвижните не са мъртви, Крес. Те са в летаргия. Казах ти, че екзоскелетът пада, когато порастат. Обикновено това става доста по-рано. Никога не съм чувала за пясъчни крале с размера на твоите, докато са все още в инсектоидната фаза. Още един резултат от осакатяването на белия търбух, предполагам. Но това няма значение. По-важното сега е метаморфозата, през която преминават твоите пясъчни крале. Разбираш ли, колкото повече расте твоят търбух, толкова по-интелигентен става. Псионичната му сила нараства, а умът му става по-сложен и амбициозен. Бронираните подвижни са полезни само докато търбухът е дребен и полуразумен, но сега изглежда той се нуждае от слуги, чиито тела имат по-голям капацитет. Разбираш ли ме? Подвижните се готвят да родят нова порода пясъчни крале. Не мога да кажа как точно ще изглеждат. Всеки търбух конструира своя собствена, отговаряща на нуждите и желанията му. Но ще са двукраки, с четири ръце и срещулежащи палци. Така ще могат да конструират и да оперират с машини. Отделният пясъчен крал няма да е разумен. Но търбухът ще е доста по-интелигентен от настоящия.
Саймън Крес се облещи.
— Вашите работници… — произнесе той с видимо усилие. — Тези, които дойдоха тук… които инсталираха терариума…
На устните на Джейла Уо затрептя вяла усмивка.
— Шейд — тихо каза тя.
— Шейд е пясъчен крал — повтори като хипнотизиран Крес. — И ти ми продаде контейнер с… с… малки…
— Не говори глупости — прекъсна го Уо. — В първата фаза пясъчният крал по-скоро наподобява зародиш, отколкото малко. Войните овладяват и контролират нрава им. Едва един на сто достига втора фаза. Само един на хиляда извървява пътя до третата и окончателна и става като Шейд. Възрастните пясъчни крале не хранят сантиментални чувства към малките търбуси. Има твърде много и подвижните им са насекоми. — Тя въздъхна. — Всички тези приказки са загуба на време. Съвсем скоро белият пясъчен крал ще се пробуди напълно разумен. Той няма да се нуждае повече от теб, мрази те и изпитва глад. Метаморфозата е изнурителна. Търбухът трябва да изяде огромни количества както преди, така и след нея. Час по-скоро трябва да се махнеш оттам. Разбра ли ме?
— Не мога — оплака се Крес. — Скутерът ми е разрушен и не успях да запаля нито един от останалите. Не зная как да ги препрограмирам. Би ли дошла да ме вземеш?
— Да — отвърна Уо. — С Шейд ще потеглим незабавно, но от Асгард до теб са повече от двеста километра, освен това ще ни е нужно снаряжение, за да се справим с умопомрачените пясъчни крале, които си създал. Не бива да чакаш там. Имаш крака — върви. Тръгни право на изток, отдалечи се колкото се може повече. Местността при теб е доста пустинна. Лесно ще те открием от въздуха, а ти ще си на безопасно разстояние от пясъчния крал. Разбра ли?
— Да — възкликна Саймън Крес. — О, да, разбрах!
Прекъсна връзката и се забърза към вратата. И чу някакъв шум — странен звук, смесица от поскърцване и разпукване.
Един от пясъчните крале се беше разцепил. През отвора се подадоха четири малки ръчички, покрити с жълтеникаворозова кръв, и започнаха да изтикват мъртвата кожа настрани.
Крес побягна.
Не беше взел предвид горещината.
Хълмовете бяха сухи и каменисти. Крес напусна с максимална скорост къщата и продължи да тича, докато не го заболяха гърдите и не почна да диша на пресекулки. Повървя известно време, после пак хукна. Близо час сменя ходене с бяг под немилостивото слънце. Потеше се обилно, а нямаше и капчица вода. Не сваляше поглед от небето, с надежда да зърне Уо и Шейд.