Пясъчните крале

Лисандра повдигна маската си.

— Но ще ти излезе скъпо, Саймън. Загубих двама души, да не говорим за това, че изложи и моя живот на опасност.

— Разбира се — запелтечи Крес. — Ще бъдеш възнаградена напълно, Лисандра. Каквото поискаш, само довърши работата.

— Какво остава да се свърши?

— Трябва да почистиш една от винарските ми изби — обясни Крес. — Там долу има друг замък. Искам обаче да го направиш без експлозиви. Не желая къщата да рухне.

Лисандра се обърна към помощника си.

— Излез навън и вземи огнепръскачката на Реяк. Би трябвало да е в изправност.

Когато мъжът се върна, Крес то отведе при преддверието на избата.

Масивната врата беше закована здраво, както я бе оставил. Но се бе огънала леко, сякаш под натиска на огромно напрежение. Това малко обезпокои Крес, както й тишината, която цареше долу. Той се отдръпна от вратата, докато помощникът на Лисандра изваждаше дъските и пироните.

— Това нещо безопасно ли е? — попита с тих глас по някое време, сочеше огнепръскачката. — Не искам да избухне пожар.

— Взех лазера — отвърна Лисандра. — С него ще довършим онези долу. Огнепръскачката може и да не ни дотрябва. Поисках да я донесе за всеки случай. Има и по-страшни неща от огъня, Саймън.

Той кимна.

Най-сетне освободиха и последната дъска. Отдолу все още не се чуваше никакъв шум. Лисандра тихо каза нещо и помощникът й отстъпи назад и зае позиция зад нея, с насочена към вратата огнепръскачка. Тя си постави маската, приближи се и натисна дръжката. Никакво движение. Никакъв звук. Вътре цареше мрак.

— Има ли осветление? — попита Лисандра.

— Веднага след вратата — отвърна Крес. — От дясната страна. Внимавай, стълбището е стръмно.

Тя прекрачи прага, премести лазера в лявата си ръка и се пресегна с дясната за ключа.

— Напипах го — каза високо. — Но защо не…

Изведнъж изпищя и се запрепъва заднешком. Огромен бял пясъчен крал се бе вкопчил в китката й. Кръв шуртеше през огнеупорния костюм на местата, където се впиваха челюстите му. Беше голям колкото ръката й.

Лисандра изпълни някакъв ужасяващ танц из помещението и заблъска с ръка по стената. Отново, отново и отново. Чуваха се приглушени удари. Най-сетне пясъчният крал падна. Тя изстена и коленичи.

— Мисля, че ми строши пръстите — Кръвта продължаваше да шурти. Лисандра беше изпуснала лазера до вратата на избата.

— Няма да сляза долу — заяви изведнъж с твърд глас помощникът й.

Лисандра вдигна глава, погледна го и каза:

— Прав си. Застани при вратата и изгори всичко вътре. Ясна ли съм? Всичко!

Той кимна.

— Къщата ми — проплака Саймън Крес. Стомахът му се сви. Белият пясъчен крал беше толкова голям. — Спрете — продължи той. — Оставете ме на мира. Промених решението си. Оставете ме сам.

Лисандра, изглежда, не го разбра. Протегна ръка. Беше покрита с кръв и зеленикавочерна сукървица.

— Твоят малък приятел успя да ме ухапе през ръкавицата и ти видя какво ми костваше да се отърва от него. Не давам пукнат грош за къщата ти, Саймън. Каквото и да има там долу, трябва да умре.