Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
За адвокат Бюрман всичко бе напълно ясно – Лисбет Саландер беше курва от дъното на социалната пирамида. Освен това изцяло зависеше от него. Нямаше никакъв риск. Даже и да се оплачеше пред специалната Агенция за контрол, Бюрман щеше да я обяви за лъжкиня, изтъквайки своята благонадеждност и професионалните си постижения.
Тя бе идеалната играчка – пълнолетна, развратна, социален инвалид, оставена на добрата му воля.
За първи път се възползваше от някого от клиентите си. Преди дори не си бе и помислял да се пробва с жена, с която има професионални отношения. За да може да задоволи специфичните си сексуални потребности, се обръщаше към проститутки. Винаги се държеше дискретно и внимателно и плащаше добре. Имаше само един проблем – с проститутките всичко бе само игра. Услуга, закупена от жена, която стенеше и охкаше, влизаше в роля и следователно бе фалшива като картина от Хьогторг[10].
Той се бе опитал да доминира над съпругата си по време на брака им, но тя нямаше нищо против и всичко отново се обърна на игра.
Лисбет Саландер бе идеална. Безпомощна, без роднини и приятели. Истинска жертва, напълно беззащитна. Апетитът идва с яденето.
Тя обаче изведнъж го съсипа.
Отвърна на удара с такава сила и решителност, на каквито той не вярваше, че е способна. Унижи го. Измъчва го. За малко да го унищожи.
През почти двете години, които изминаха от тази случка, животът на Нилс Бюрман се бе променил драстично. В началото след среднощното посещение на Лисбет Саландер в апартамента му бе напълно парализиран – неспособен да мисли и действа. Затвори се в дома си, не отговаряше на телефонните обаждания и нямаше сили да поддържа връзка с редовните си клиенти. Една-две седмици по-късно излезе в болнични. Секретарката му получи задачата да отговаря на текущата делова кореспонденция, да отмени срещите му и да се опита да реагира на въпросите на ядосаните клиенти.
Всеки ден бе принуден да вижда тялото си в огледалото на вратата на банята. Накрая го махна.
Върна се на работа едва в началото на лятото. Актуализира списъка с клиентите си, като ги преся и преотстъпи повечето на свои колеги. Запази единствено няколко компании. Водеше юридическата им бизнес кореспонденция, без да е необходимо да полага особени усилия. Единственият му същински клиент бе Лисбет Саландер – всеки месец изготвяше икономическия ѝ баланс и отчет за Агенцията за контрол. Правеше точно каквото му бе казала – отчетите бяха свободни съчинения, според които тя не се нуждаеше от настойник.
Всеки отчет му причиняваше болка и му напомняше за съществуването ѝ, ала нямаше друг избор.
БЮРМАН БЕ ПРЕКАРАЛ лятото и есента в безплоден размисъл. През декември най-накрая се стегна и си купи почивка във Франция. Запази си и час в клиника за козметична хирургия до Марсилия – искаше да се консултира с лекар, който да му каже как най-лесно може да премахне татуировката.
Лекарят разгледа с удивление обезобразения му корем. Накрая му предложи лечение. Най-лесно било да обработят неколкократно кожата с лазер. Татуировката обаче бе твърде голяма и иглата бе прониквала на значителна дълбочина. Лекарят се страхуваше, че единствената реална възможност за премахването ѝ е поредица от трансплантации на кожа. Бе скъпо и щеше да отнеме време.
През изминалите две години Бюрман срещна Лисбет Саландер само веднъж.
През нощта, когато го нападна и пое контрола над живота му, тя взе и резервните ключове за офиса и апартамента му. Каза му, че ще го наблюдава и ще го посети, когато най-малко очаква. След изтичането на първите десет месеца бе започнал да вярва, че това са просто празни приказки, но не посмя да смени ключалката. Заплахата ѝ бе недвусмислена – ако някога го видеше с жена в леглото му, щеше да разпространи деветдесетминутния филм, на който бе запечатано изнасилването ѝ.
Една нощ в средата на януари преди близо година изведнъж се бе събудил в три часа през нощта, без да знае защо. Запали лампата на нощното си шкафче и едва не изрева от уплаха, когато я видя да седи до леглото му. Приличаше на внезапно материализирал се в спалнята му призрак. Лицето ѝ бе бледо и безизразно. Държеше в ръка проклетата си електрошокова палка.
– Добро утро, адвокат Бюрман – рече тя накрая. – Извинявай, че те събудих този път.