И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Просто заключи!
— Добре де.
Момчето изобщо не забеляза мрачния поглед, който му хвърли сестра му.
Кели се върна в стаята си и седна пред компютъра. Да, анонимната беше нападнала Кели, че защитава Тами Фостър.
Добре, кучко, изпроси си го! Ще ти го върна тъпкано…
Кели Морган зачатка по клавишите.
Професор Боулинг изглеждаше на около четирийсет години. Не беше висок — няколко сантиметра повече от нея — с фигура, която загатваше или за редовни тренировки, или за нетърпимост към нездравословна храна. Имаше права кестенява коса с оттенък, подобен на нейната, въпреки че очевидно не пъхаше кутийка боя в количката в магазина през две-три седмици.
— Е — огледа той наоколо, докато Данс го съпровождаше към кабинета си в Бюрото по разследвания. — Не си го представях точно така. Не прилича на „От местопрестъплението“.
Всички на планетата ли следят този сериал?
Боулинг носеше дигитален таймекс на едната китка, а на другата — плетена гривна, вероятно символ на някаква кауза. (Данс си помисли как децата й винаги са накичени с толкова, много разноцветни лентички, че не смогва да запомни кого и какво подкрепят.) В джинси и черно поло, професорът изглеждаше елегантен. Имаше спокойни кафяви очи и не пестеше усмивките.
Данс реши, че всички студентки са в краката му.
— Бил ли си в полицейско управление преди? — попита тя.
— О, да — отвърна той със странно изражение, преди да се усмихне, — но отхвърлиха обвиненията. Така де, нали и без това не откриха тялото на Джими Хофа?
Данс се засмя. „О, клети студентки. Пазете се!“
— Мислех, че консултирате полицията.
— Предложих да помагам. Винаги си предлагам услугите, когато изнасям лекции пред полицейски и застрахователни служби. Но никой не ме е викал досега. Сега ми е бойното кръщение. Ще се постарая да не ви разочаровам.
Влязоха в кабинета и седнаха един срещу друг край овехтялата й масичка за кафе.
— Ще се радвам да помогна, но не знам дали ще успея — каза Боулинг.
Върху мокасините му падна лъч светлина, той погледна надолу и забеляза, че единият му чорап е черен, а другият — тъмносин. Засмя се. В друга епоха Данс би заключила, че е ерген; днес, ако и двамата партньори работят на бързи обороти, пропуските в облеклото не доказват нищо. Боулинг обаче не носеше и венчална халка.
— Имам опит и със софтуер, и с хардуер, но се опасявам, че за сериозни технически консултации съм подминал възрастовата граница и не говоря хинди.
Обясни й, че защитил бакалавърска степен по литература и инженерство в Станфорд — несъмнено странна комбинация — и след краткотрайно „шляене по света“ акостирал в Силициевата долина, където работил като компютърен дизайнер за големи компютърни компании.
— Интересни времена — отбеляза той, но бързо добави, че алчността го отблъсквала. — Всички сякаш водеха петролна война. Вълнуваше ги един-единствен въпрос — как да забогатеят, убеждавайки хората, че се нуждаят от това, което компютрите им предлагат. Аз бях на мнение, че трябва да преформулираме проблема — да разберем от какво наистина се нуждаят хората и да се запитаме как компютрите биха могли да им помогнат. — Боулинг наклони глава. — Е, в крайна сметка моята позиция се оказа губеща. Осребрих си акциите, напуснах и отново се заскитах. Накрая се установих в Санта Крус с една от спътничките си в скиталчествата. Започнах да преподавам. Хареса ми. От десет години съм в университета.
Данс му разказа, че след кратка репортерска кариера се е върнала в колежа — същия, където преподава той. Учила комуникации и психология; бяха се засекли за кратко, но нямаха общи познати.
Боулинг обясни, че води няколко курса — по научна фантастика и „Компютри и общество“. А в колежа преподавал „скучна техническа материя — математика и инженерство“. Освен това консултирал корпорации.
Данс се срещаше с хора с всякакви професии. Мнозинството излъчваха ясни стресови сигнали, щом заговореха за работата си — знак или за свръхнатоварване, или най-често, за неудовлетвореност (като Боулинг, когато спомена Силициевата долина). Когато стана дума за настоящата му професия обаче, поведението на Боулинг издаваше само спокойствие.
Той продължи да омаловажава техническите си умения и Данс усети разочарование. Професорът изглеждаше способен и услужлив — дойде веднага, щом го повика, — ала за съжаление проблемът с компютъра на Тами изискваше по-дълбоки технически познания. Надяваше се поне Боулинг да й препоръча някого.