Ледено ухапване

Наведох се напред и подпрях лакти на чина. Пазителите често патрулират по двойки. Първият от тях обикновено остава по-близо до личността, която му е поверена да охранява, докато вторият е малко по-встрани, за да държи обстановката под око. По-отдалеченият пазител се старае да не губи колегата си от поглед и аз се досетих какъв беше проблемът. Като се замислих, реших, че ако попадна в подобна ситуация, ще се погрижа близкият пазител да отведе останалите членове на фамилията до някое безопасно място, докато другият се заеме с издирването на изчезналото момче.

— Ние се погрижихме цялата фамилия да остане в ресторанта, охранявана от моя партньор, докато аз претърсвах зоната наоколо — продължи старият пазител. Разтвори ръце, за да имитира претърсване, а аз изпитах задоволство, че правилно бях отгатнала най-разумното решение. Историята приключила щастливо, защото момчето било намерено и никакви стригои не се появили.

Вторият пазител заразказва за това, как веднъж попаднал на стригои, който преследвал морой:

— Случи се, когато не бях на смяна — той наистина изглеждаше добре и момичето на съседния чин го гледаше с широко отворени очи, преливащи от обожание. — Бях на гости на мой приятел и фамилията, която той охраняваше. Малко след като излязох от апартамента им, видях един стригой да се спотайва в сенките. Заобиколих сградата, издебнах го в гръб и… — Разказвачът направи движение, сякаш забива кол в сърцето на стригоя.

И тогава дойде редът на майка ми. Още не бе започнала да говори, а аз вече бях смръщила лице. И продължавах да се мръщя все повече, докато тя разказваше подробно историята си. Кълна се, че ако не бях наясно с отчайващата й липса на въображение — а скучните й дрехи доказваха именно това, — щях да си помисля, че лъже. Това не беше просто разказ, а епична история, от онези, които ги филмират и печелят „Оскар“.

Описваше как нейният поверен, лорд Шелски, заедно със съпругата си присъствали на бала на друга, също толкова изтъкната кралска фамилия. Неколцина стригои дебнели наоколо. Майка ми открила един от тях, пробола го със сребърния си кол, сетне предупредила останалите присъстващи там пазители. С тяхна помощ успяла да залови дебнещите в района други стригои, като повечето от тях ликвидирала собственоръчно.

— Не беше лесно — призна тя. От устата на всеки друг това твърдение би прозвучало като самохвалство. Но не и от нейната. Излагаше фактите ясно и кратко, без излишни описания. Беше отрасла в Глазгоу и все още изговаряше някои от думите с шотландски акцент. — В помещенията имаше още трима пазители. По онова време това се възприемаше като необичайно голям брой охранители, дежурещи заедно. Но явно днес вече не е така, като се има предвид касапницата в дома на Бадика. — Неколцина от присъстващите се стреснаха от небрежния тон, с който тя спомена за ужасното нападение. Аз отново си спомних обезобразените трупове. — Ние трябваше да се организираме, за да ликвидираме останалите стригои колкото бе възможно по-бързо и по-безшумно, за да не привлечем вниманието на другите. Запомнете, че ако можете да се възползвате от елемента изненада, най-добре ще е да издебнете някой стригой отзад, да му прекършите врата и после да го прободете със сребърен кол. Прекършването на врата няма да убие стригой, но ще го зашемети и ще ви позволи да го прободете в сърцето без никакъв шум. Най-трудното от всичко е да ги издебнете откъм гърба, защото слухът им е извънредно остър. Тъй като съм по-дребна и по-лека от повечето мои колеги пазители, мога да се движа изключително тихо. Така именно успях да се справя, като собственоръчно ликвидирах двама от тримата убити стригои.