Ледено ухапване
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Ледено ухапване». Краткое содержание книги:
— Не говориш сериозно — измърморих аз. Стигнахме до гимнастическия салон и влязохме вътре, за да се спасим от студа.
Мейсън закима енергично.
— Истина е. Казват, че мястото било страхотно. — Ухили ми се по неговия начин, който винаги ме караше и аз да се усмихна. — Ще си прекараме царски, Роуз. Поне за една седмица. Заминаваме на другия ден след Коледа.
Стоях там, едновременно развълнувана и замаяна. Не очаквах подобно нещо. Идеята бе невероятно добра, защото позволяваше на семействата да се съберат, без да рискуват безопасността си. И то на какво чудесно място! В кралска хижа. Очаквах да прекарам повечето дни от коледната ваканция във висене тук и в зяпане на телевизия с Лиса и Кристиан. А ето че сега ми се отдаваше шанс да си поживея сред обстановка като в петзвезден хотел. Вечеря с омари. Масажи. Готини ски инструктори…
Ентусиазмът на Мейсън беше заразителен. Усетих как ме обзема въодушевление, ала след малко този пристъп секна най-внезапно.
Като се вгледа в мен, той веднага забеляза промяната.
— Какво му е толкова лошото? Това е чудесно.
— Така си е — признах аз. — И разбирам защо всички са толкова развълнувани, но причината да отидем на това фантастично място е, че загинаха много хора. Искам да кажа, не ти ли се струва някак странно?
Възторжената допреди миг физиономия на Мейсън леко помръкна.
— Да, но ние сме живи, Роуз. И не можем да спрем да живеем само защото други са мъртви. Само трябва да се постараем да не умират още от нашите. Затова идеята да се съберем там е страхотна. Безопасно е — очите му заблестяха. — Господи, нямам търпение да се махнем оттук. След като чух какво се е случило, изпитах желание да разкъсам някой стригой с голи ръце. Иска ми се да тръгнем срещу тях веднага, разбираш ли? Няма причина да ни държат повече тук. Допълнителната помощ ще е добре дошла, пък и вече сме научили всичко, което е нужно, за да се изправим срещу стригоите.
Яростната му интонация ми напомни за вчерашното ми избухване, макар че той не беше толкова разгневен, колкото бях аз. Настървението му да направи нещо беше прибързано и наивно, докато моето бе породено от някаква странна, мрачна ирационалност, която самата аз не разбирах докрай.
Тъй като не му отговорих, Мейсън ме изгледа озадачено.
— Ти не искаш ли същото?
— Не зная, Мейс — за да избегна изпитателния му поглед, сведох очи към пода и се втренчих във върха на обувките си. — Искам да кажа, че не искам стригоите да се вихрят навън, нито да ни нападат. Искам да ги спрем, но… ами още не сме готови за това. Видях с очите си на какво са способни… Не зная. Гневът и прибързаното желание за мъст не решават нищо — поклатих глава. Сега със сигурност звучах много разумно и логично. Също като Дмитрий. — Но всичко това не е важно, понеже така или иначе нищо подобно няма да се случи. Предполагам, че, хм, просто трябва да се радваме на предстоящото пътуване, нали?
Настроенията на Мейсън се променяха бързо и той отново стана весел и непринуден.
— Да. И не е зле да си припомниш как се карат ски, защото ще ти дам възможност да направиш егото ми на пух и прах. Но не че ще стане.
Отново се усмихнах.
— Боже, ще бъде дяволски тъжно, когато те накарам да плачеш. Даже вече се чувствам виновна.
Той отвори уста, несъмнено за да ме удостои с поредния си духовит отговор, но тогава забелязах нещо — или по-скоро някого — зад мен. Обърнах се и видях високата фигура на Дмитрий да приближава откъм другия край на гимнастическия салон.
Мейсън се поклони галантно.
— Ето го и твоя господар и наставник. Ще се видим по-късно, Хатауей. Започвай да планираш ски стратегията си.
Отвори вратата и изчезна в мрака и студа. А аз се обърнах и се приближих до Дмитрий.
Също като останалите новаци от дампирите, аз прекарвах половината от всеки учебен ден в различни тренировки за пазители, в които усъвършенствах бойните си умения или изучавах всичко за стригоите и методите за защита от тях. Начинаещите също така понякога имаха практика след часовете, но аз бях по-особен случай.
И досега не се разкайвам за решението си да избягам от академията „Св. Владимир“. Виктор Дашков се бе превърнал в истинска заплаха за Лиса. Но нашата прекалено проточила се ваканция си имаше своите горчиви последици. След като бях отсъствала цели две години, сега бях безнадеждно изостанала с учебната програма от съучениците си, затова ръководството на академията „Св. Владимир“ реши да се занимавам с практически упражнения както преди, така и след часовете.