Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
воювали непрекъснато: познавали са и мирните обединения много преди Европейския съюз и
НАФТА. И аз възнамерявам да го докажа.
- Древна глобализация? Амбициозна цел. Желая ти късмет.
- Ще имам нужда от него. Но ако успея, ще трябва да благодаря на теб и НАМПД. Толкова
щедро ми позволихте да използвам изследователския батискаф и оборудването ви.
- И за нас е полезно. Проектът ни дава възможност да го тестваме в континентални води и
да видим как работи в полеви условия.
Тя махна с ръка.
- Гледката е невероятна. Трябва ни само бутилка шампанско и гъши пастет.
- За това не мога да ти помогна, но какво ще кажеш за сандвич с шунка и сирене? - Остин се
наведе и й подаде едно пликче.
Тя отвори пликчето, извади един сандвич, подаде го на спътника си, после взе и за себе си.
Остин спря батискафа и той започна да се полюшва на място. Докато дъвчеше и се
наслаждаваше на хрупкавото хлебче и мазното сирене „Камамбер”, внимателно разглеждаше
картата на езерото.
- Ние сме тук. Движим се по естествения шелф, вървящ горе-долу успоредно на брега - каза
той,
прокарвайки пръст по кривата. - Преди векове това може да е било суша.
- Съвпада с моите изследвания. Част от Кехлибарения път е минавала по брега на Лак дьо
Дормьор. Когато нивото на водата се е повишило, търговците са намерили друг маршрут.
Каквото и да намерим тук, ще бъде много, много старо.
- А какво точно търсим?
- Ще го позная, като го видя.
- Става и така.
- Прекалено си доверчив. Ще се опитам да обясня. Керваните по Кехлибарения път
трябвало да спират да нощуват. Търся руини от селища, останали около обичайните им места
за почивка. След това се надявам да открия оръжия, които да разкрият цялата история.
Завършиха обяда с минерална вода „Евиан” и пръстите на Остин заиграха по таблото.
Акумулаторните електрически мотори забръмчаха и батискафът продължи пътя си.
Сиймобилът беше дълъг четири метра и половина, приблизително дължината на катер
„Бостън Уейлър”, и само два метра широк, но можеше да вози двама души в удобството на
налягане от една атмосфера на дълбочина четири или петстотин метра часове наред. Можеше
да измине дванайсет морски мили и развиваше максимална скорост от 2,5 възела. За разлика
от повечето подводни средства, които изплуваха като тапи на повърхността, сиймобилът се
управляваше като лодка. Когато не беше потопен, плаваше на повърхността на водата и
даваше ясна видимост на пилота, за да го насочи до подходящо място за потапяне или
акостиране.
Изглеждаше така, сякаш беше сглобен от резервни части, изхвърлени от някоя дълбоководна
подводница.
Кабината, напомняща на кристална топка с диаметър метър и половина, беше кацнала върху
два плаващи цилиндъра с размера на водопроводни тръби. По сферата преминаваха две
защитни метални рамки под формата на буквата „D”.
Сиймобилът поддържаше постоянна положителна плаваемост, а един мотор за вертикална
корекция, монтиран по средата, противодействаше на склонността му да излиза на
повърхността. Тъй като беше балансиран така, че винаги да остава равен на повърхността и
под нея, на пилота не му се налагаше да жонглира с контролите, за да го поддържа в
хоризонтално положение.
С помощта на акустичния доплеров инструмент за навигация, Остин насочи батискафа покрай
широкия шелф, който постепенно слизаше надълбоко. Следвайки обичайния модел за
претърсване, той се движеше по успоредни линии, все едно коси морава. Четирите халогенни
прожектора осветяваха дъното, оформено от движението на ледниците.
Батискафът обикаляше напред-назад вече два часа и очите на Остин започнаха да го болят от
взирането в еднообразния сив пейзаж. Скай още беше запленена от заобикалящата я красота.
Тя седеше приведена напред, подпряла брадичка на ръцете си, и изучаваше внимателно всяка
педя от дъното. Най-сетне упорството й бе възнаградено.
- Ето там! - извика тя и посочи с пръст.
Остин намали скоростта и присви очи срещу неясните очертания на някакъв обект малко по-
далеч, отколкото стигаха прожекторите. Насочи се към него. Видяха масивна каменна плоча,
полегнала настрани, дълга около три и половина метра и наполовина толкова
широка. Белезите от длето по ръбовете й подсказваха, че не е естествено скално образувание.
Наблизо забелязаха и други монолити, някои от които изправени, други подпрени
хоризонтално като гръцката буква пи.