Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
- Мерси, Кърт! Това наистина значи много за мен.
- След това го дари с ослепителна усмивка, която беше на косъм от прелъстителната. - На
Левия бряг има хубаво малко бистро, качествено и евтино. - Тя се засмя на оглупелия му
поглед. - Не ми казвай, че си забравил за поканата за вечеря. Аз я приех.
Преди Остин да успее да каже нещо, Скай скочи в катера, извънбордовият му двигател
изръмжа и той се понесе към брега. Кърт беше привлекателен и чаровен мъж, който беше
срещал много интересни и красиви жени по пътя си. Но като ръководител на Специалния
отряд на НАМПД беше на повикване денонощно. Рядко се прибираше у дома, а пътуванията
по цял свят не бяха най-доброто условие за траен ангажимент. Повечето му връзки
приключваха бързо.
Той изпита привличане към Скай от самото начало и ако правилно разчиташе сигналите в
погледа, усмивката и гласа й, чувството беше взаимно. Под-смихна се тъжно на този обрат.
Обикновено той заминаваше, когато дългът го призовеше, а обектът на романтичния му
интерес оставаше да чака. Загледа се в катера, който вече наближаваше брега, и се зачуди що
за артефакт би могъл да породи такова вълнение. Почти му се искаше да тръгне със Скай.
След няколко часа щеше да благодари на боговете, че не го е направил.
Льоблан посрещна Скай на брега и веднага долови лошото й настроение. Зад занемарения
вид на французина се криеха забележителен галски чар и духовитост. Минути след като Скай
се качи в колата, той вече беше успял да я разсмее с историите си за темпераментната Фифи.
Скай забеляза, че „Ситроенът” се насочва към едната страна на леденото поле, и каза:
- Мислех, че отиваме към ледника.
- Не към, мадмоазел, а под. С колегите ми изучаваме движението на леда в една
обсерватория на двеста и четирийсет метра под Льо Дормьор.
- Нямах представа! Разкажете ми повече.
Льоблан кимна и заразказва за работата си в обсерваторията. Скай слушаше внимателно, а
научното й любопитство взе връх над раздразнението, че се наложи да напусне кораба.
-Ас какво се занимавате вие в езерото? - поинтересува се Льоблан, когато приключи. -
Излизаме си от пещерата един ден и - воала - батискаф.
- Аз съм археолог от Сорбоната. От Националната агенция за морско и подводно дело бяха
така добри да ми предоставят батискаф за проучването. Дойдохме по реката, която се влива в
Лак дю Дормьор. Надявам се да открия доказателства за древния търговски Кехлибарен път по
дъното на езерото.
- Много интересно! Намерихте ли нещо?
- Да. Затова бързам да се върна към проекта си
възможно най-скоро. Бихте ли ми казали за какво съм ви нужна толкова спешно?
- Намерихме едно тяло, замръзнало в леда.
- Тяло?
- Смятаме, че е труп на човек.
- Например Леден човек? - Тя си спомни мумифицираното тяло на ловец от неолита,
открито няколко години по-рано в Алпите.
Льоблан поклати глава.
- Струва ни се, че този нещастник е от по-ново време. Отначало го взехме за алпинист,
паднал в цепнатина.
- Какво ви накара да промените мнението си?
- Трябва сама да видите.
- Моля ви, не си играйте с мен, мосю Льоблан! -сопна се Скай. - Специалността ми са древни
оръжия и брони, не трупове. Защо ме повикахте?
- Простете, мадмоазел. Мосю Рено ни помоли да не казваме нищо.
Скай зяпна от изненада.
- Рено? От държавната комисия по археология?
- Същият, мадмоазел. Пристигна няколко часа, след като уведомихме властите, и пое
нещата в свои ръце. Познавате ли го?
- О, да, познавам го!
Тя се извини за острата си реакция и се облегна назад, скръстила ръце пред гърдите си. Много
добре го познаваше даже.
Огюст Рено беше професор по антропология в Сор-боната. Прекарваше съвсем малко време
със студентите, което беше добре дошло за тях, защото го презираха. За сметка на това
посвещаваше енергията си на политиката. Беше си изградил свита от привърженици
и благодарение на връзките си се беше издигнал до пост в държавната комисия по археология
и с удоволствие демонстрираше, че в него е и хлябът, и ножът. Беше осуетил няколко от
проектите на Скай, намеквайки, че може да ги задвижи, ако си легне с него. Скай беше
отвърнала, че по-скоро ще спи с хлебарка.
Льоблан паркира „Ситроен”-а и поведе Скай към входа на тунела. Той се вмъкна вътре. След
кратко колебание го последва и тя. Подаде й каска и челник и двамата поеха навътре. След пет
минути стигнаха до жилищните фургони. Льоблан се обади по телефона в лабораторията, за