Шестият
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестият». Краткое содержание книги:
— Шегуваш ли се?
— Така казва приятелят ми — поклати глава Шон.
Мишел огледа тясното, спартански обзаведено помещение.
— Дали тук изобщо идват посетители? Нямат дори списания. Със сигурност няма да открием и автомати за продажба на напитки и сандвичи.
— Ти би ли пожелала да дойдеш тук? Дори ако зад тези стени е затворен твой близък? Това все пак е затвор за психичноболни престъпници.
— Май вече не го наричат така.
— Това не променя нещата. Те си остават луди и престъпници.
— Ето го предубеденото отношение. Рой дори не е бил съден.
— Тук ме хвана натясно.
— Което обаче не означава, че е нормален — добави Мишел, предизвиквайки повдигането на вежди от страна на партньора й. — Колко затворници, прощавай, пациенти, лежат тук според теб?
— Предполагам, че е поверителна информация.
— Защо да е поверителна? Не сме нито в ЦРУ, нито в Пентагона!
— Единственото, което мога да ти кажа, е, че се опитах да разбера, но се сблъсках с каменна стена. Знам само, че в момента Рой е един от най-опасните престъпници, затворени тук.
— Докато не го смени някой още по-откачен психопат.
— Извинете…
Обърнаха се. На вратата стоеше млад мъж, облечен в синя престилка. В ръката си държеше малък електронен бележник.
— Шон Кинг и Мишел Максуел?
Изправиха се едновременно. Главите им щръкнаха над младежа, който беше доста по-нисък от тях.
— Ние сме — рече Шон.
— Тук сте на посещение при Едгар Рой?
Шон се подготви за битка, сигурен, че ще ги разиграват, но Синята престилка просто добави:
— Моля, последвайте ме.
Минута по-късно ги предаде на жена, която изглеждаше доста по-заплашително. Беше висока почти колкото Мишел, но значително по-едра и по-пълна. Приличаше на защитник от отбор по американски футбол. Представи се като Карла Дюкс, директор на „Кътърс Рок“. Пръстите й стиснаха дланта на Мишел с такава сила, че тя неволно се запита дали името й всъщност не е Карл.
Кабинетът й представляваше квадратна стая пет на пет. Обзавеждането се изчерпваше с бюро, компютър и три стола, единият от които беше нейният. Нищо друго. Нито шкафове за документи, нито снимки на близки и приятели, нито картини по стените, нито гледка през прозореца.
— Моля, седнете — покани ги тя.
Седнаха.
Дюкс извади една червена папка от чекмеджето на бюрото и я сложи пред себе си.
— Научих, че Тед Бърджин е мъртъв — рече тя.
Слава богу, че започва без увъртания, рече си Шон. Сега обаче предстои истинската битка.
— Наистина е така — каза на глас той. — Разследването се води от ФБР. Но днес ние имаме насрочена среща с Едгар Рой, която не бихме искали да пропуснем.
— Срещата беше поискана от Тед Бърджин, а вие сте посочени само като негови придружители.
— Очевидно той не може да присъства — обясни спокойно, но твърдо Шон.
— Естествено. Но предвид обстоятелствата не съм сигурна, че…
— Защитата му няма да бъде прекратена — прекъсна я Мишел. — На даден етап той ще бъде изправен пред съда, където ще се нуждае от юридическо представителство. Между другото, Шон е лицензиран адвокат, който работеше в екип с Тед Бърджин.
— Наистина ли? — попита Дюкс, внимателно оглеждайки Шон. — До този момент си представях, че вие двамата сте само детективи.
— Две дини под една мишница — отвърна Шон, подемайки току-що родената тактика на Мишел. — Аз съм лицензиран частен детектив и едновременно с това редовен член на адвокатската колегия във Вирджиния, където ще бъдат повдигнати обвиненията срещу Рой.
— Имате ли някакъв документ, с който да докажете тези твърдения?
Шон й подаде членската си карта от щатската колегия.
— Ако звъннете в Ричмънд, ще получите потвърждение — спокойно рече той.
Тя му върна картата.
— А за какво по-точно желаете да разговаряте с Едгар Рой?
— Съжалявам, но това е поверително. Ако ви кажа, ще наруша конфиденциалността между адвокат и клиент. А това би било сериозно прегрешение от моя страна.
— Ситуацията е доста деликатна. Случаят с Едгар Рой е специален.
— Вече разбрахме това — обади се Мишел.
— Именно затова трябва да разговаряме с него — добави Шон.
— Сутринта ни се обадиха от ФБР — рече Дюкс.
— О, сигурен съм в това — кимна Шон. — Специален агент Мърдок, нали?