Пророчеството Венеция
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-158-7
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството Венеция». Краткое содержание книги:
– Не знам как стана. Прости ми.
Тевкър изважда пресните клони, които не са се запалили. Поставя длан върху пепелта. Студена е. Няколко часа са минали, откакто е била обгърната от топъл пламък.
Огънят е мъртъв.
Това е поличба – зловеща поличба. Това неуважение и пренебрежение към домашното божество ще бъде наказано. Няма съмнение.
Capitolo VI
Новият ден донася нова зора и нов огън в огнището на Тевкър.
Но не и ново начало.
Днес с Тетия не седнаха да гледат изгрева заедно. През нощта дори не спаха един до друг. Цяла нощ ясновидецът поддържа огъня, пъхаше дърва в гладната пещ на божеството, като молеше за прошка и се опитваше да пропъди мрачните мисли.
Сега поглежда жена си, заспала между кожите, с които е покрито леглото им. Дългата ѝ черна коса е разпиляна като счупени криле на паднал гарван. Спокойствието ѝ го привлича и му напомня за любовта им. Той пъха още съчки в огъня и се приближава до леглото. Вмъква се при нея и я прегръща откъм гърба. Ръцете му докосват издутия корем. Той устоява на отвращението и на желанието да ги дръпне.
– Тетия, Тетия, будна ли си?
Тя сънено измърморва нещо неразбираемо.
– Трябва да поговорим.
– Какво? – пита тя, без да отваря очи.
Тевкър отмята с ръка косата от лицето ѝ.
– Кажи ми – няма да ти се сърдя – детето мое ли е?
Тя потръпва:
– Твое е. Мое е. И е наше.
Дръпва се от ръката му.
– Нямах предвид това. Знаеш какво те питам. – Тевкър чува въздишката ѝ. – Трябва да поговорим за това. Детето на изнасилвача ли носиш?
Тя не казва нищо. Събира кожите и сяда изправена. Опира стройния си гръб в студената стена. Косата ѝ се посипва като дъжд върху раменете.
– Не знам, Тевкър. – Звучи изтощена. – Знам само, че ще имаме дете, и се моля на боговете да е от теб и да е здраво.
Той се отдръпва от нея. Очите му горят предизвикателно.
– А ако не съм бащата?
– Тогава не си бащата – раздразнено отвръща тя.
Отмества очи и поглежда светлите лъчи, проникващи през дупките на стените от плет. Отново се обръща към него и протяга ръка.
– Тевкър, въпреки всичко това е нашето дете. Ние пак ще го обичаме, ще го отгледаме и ще го направим свое.
В очите му блясва омраза:
– Няма да отгледам детето на звяра, който изнасили жена ми! – Дръпва се от леглото. – Което идва от злото, носи само зло. Ако в теб расте семето на злото, не трябва да му позволяваме да живее.
На лицето ѝ се изписва ужас. Тя инстинктивно притиска корема си с ръка. Детето се размърдва, несъмнено почувствало страха ѝ.
– Съпруже, ти си разгневен. Не говори такива неща.
Намята една кожа върху раменете си, изправя се и се приближава до него.
Тевкър не помръдва. Ненавижда се заради мислите си, заради онова, което току-що изрече, и заради начина, по който се чувства. Но знае, че е прав. Тетия замята кожата около него, тъй че и двамата да са загърнати.
– Ела, легни до мен. Прегърни ме и ме вземи. Да опитаме да се намерим отново.
Въпреки целия си гняв, той го прави. Ляга при жена си и я оставя да го целува и милва, да поеме члена му. Позволява ѝ да го направи, защото копнее за нея, копнее за това, което е било и се надява отново да бъде. Притиска я по-силно, отколкото го е правил някога. Целува я толкова страстно, че и двамата едва поемат дъх. И когато свършва в нея, удоволствието е по-върховно отвсякога.
Проснати в блажено замайване след съвкуплението, те мълчаливо решават да не обсъждат повече темата. Тетия не споменава за най-ужасните си страхове. Най-дълбоките и мрачни тревоги, че мъжът ѝ може би е прав; че в утробата ѝ може да расте нещо истински зло. Тевкър не споменава нищо за решението, което е взел. За онова, което смята да предприеме. Да убие детето им веднага щом се роди.
10
В НАШИ ДНИ
УЧАСТЪКЪТ НА КАРАБИНЕРИТЕ, ВЕНЕЦИЯ
Валентина изслушва разказа на Том, като го прекъсва само два-три пъти за въпроси, после го оставя сам в стаята за разпити.
Историята му не е за вярване.
Заради разликата в часовите пояси ще се наложи да почака, докато провери дали Шаман наистина е този, за когото се представя, и дали наистина е извършил онова, което казва.
За по-бързо проверява в Гугъл.
– Шефе, няма да повярваш! – Тя пресича оперативната зала с разпечатките в ръце, за да отиде при началника си. – Нашият свидетел, мъжът в стая 3, е бивш свещеник и е убил двама души.
– Свещеник убиец?