Фамилията Прици

— Чарли е.

— Чарли Партана?

— Че кой друг?

— Къде е Дейви?

— Изпраща ме Анджело. Говорил е с дона.

— Как така?

— Едуардо беше се погрижил за всичко. Щяха да те прикриват войници от националната гвардия и да държат над главата ти щит, дебел два инча. Ченгетата нямаше да могат с пръст да те пипнат. Кметът щеше да те остави да изчезнеш за две години, докато Едуардо намери нужния съдия.

— А сега к’во пречи?

— Ти се осра, Вито. Едуардо всичко беше уредил, а ти да земеш и да кажеш на Дейви, че ще им изпееш операцията с „говната“.

— Що говориш, че съм се осрал. Не съм мърдал оттук.

— Нали си говорил с Дейви Хенли, а?

— Ъхъ.

— А на кого мислиш, че се е обадил Хенли, щом е излязъл от тук, на майка си ли?

— Ама че проклетия, така е, осрах се.

— Тъй си е.

— Умората ме свали. Не трябваше да забърсвам с колата онова ченге, но Теди Игън беше пощръклял…

— А?

— Ела да пийнем по едно кафе.

— Добре.

— Имам само нес.

— Става.

— Ей, да не забравя, моля те да им съобщиш името от ринга, нали знаеш, името, с което се бих. Чу ли? Разбра ли ме?

— Напълно.

Вито провери затвора и предпазителя на оръжието. Бе готов за стрелба още със свалянето на веригата и трите болта на ключалката. Какво толкова, да го вземат дяволите, налагаше се да го направи, или Чарли щеше да го направи, или той самият. Вито отритна вратата встрани, стреля и куршумът се заби в тавана, защото Вито бе хвърлен толкова далеч навътре и толкова бързо от мощта на сипещите се по него изстрели, и се гърчеше в див танц, сякаш високоволтови стоманени жици го разпъваха в различни посоки.

Чарли нагласи пушката за автоматична стрелба. Държеше я на височината на кръста си. Вито излетя и прехвърли коридора, трясна се в мебелите чак на другия край в дневната. Чарли влезе в жилището и доизпразни пълнителя във Вито. Повика „Вито?“, но не последва отговор.

После се върна на площадката, Хенли и Мънгър го чакаха.

— Не ми се вярва, че вече е покойник.

— Аха.

— Ти ли ще доведеш операторите? — обърна се Мънгър към Дейви.

— Ама това е следващият номер в програмата, нали?

— Слушай, Дейви — започна Чарли — обещах му, трябваше, че вие момчетата ще кажете името, с което излизаше на ринга — Димпълз Танкреди.

— По дяволите! — възкликна Мънгър — Да не искаш да кажеш, че онова вътре е Димпълз Танкреди, прочутият боксьор?

Спецкомандата под ръководството на сержант Мънгър, който според телевизионните предавания бил храбър швейцарец, роден в Шафхузен, нетипичен за Военното ведомство екземпляр, се втурна в апартамента на непотвърдения още убиец, само една крачка преди екипа на Ен Би Си. Със святкащи автомати обезвреди и уби заподозрения на мига, като поднесе зрелище нямащо равно на себе си, което даже осем месеца по-късно една телевизионна компания използува в три пълнометражни и три късометражни серии на полицейски филми. Мънгър украси гърдите си с орден за храброст и след време можеше да стане отново капитан, въпреки че както се разбрало по-късно, това така или иначе щяло да се случи, щяло да стане поради провежданата от кмета политика в момента. Полицейският трилър, наречен надзор над заподозряно лице, беше повтарян с всичките му решителни мигове и обрати и така целият народ имаше възможността да го проследи, а три дни по-късно бе заменен с друг: сериен убиец, тероризиращ столицата, който на свой ред беше изместен от похищението в Ориент експрес, извършено от фанатизирана близкоизточна секта. Световната телевизионна мрежа предаде всичко, свързано с тези събития.