Фамилията Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- Переводчик: Емилия Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фамилията Прици». Краткое содержание книги:
— Какво? — каза той.
— Вито? Тук е Уили. Как я караш там?
— Как я карам ли?! — изкрещя Вито. — Към погребение, да се еба в тъпата глава.
— Слушай, Вито, излез. Уредено е.
— К’во е уредено, бе? Строили са се двеста ченгета и чакат да си разчистим сметките заради техните приятелчета, или кой знае за какво. Върви на майната си, Уили, няма да си подам носа.
Зловредните Витови думи ще бъдат изрязани и така ще се предадат в ефир. Уили погледна безизразно към Галахар. Менинг, застанал до една телевизионна камера с лице срещу него му даде знак с ръка да продължи да говори.
— За Бога, заради паметта на майка ни, Вито — изрече Уили в заглъхналия телефон. — Хвърли оръжието и излез. Можем да ти помогнем. Брат ти е, Уили. Послушай ме.
На пет пресечки от мястото на събитието Роза Деспиза пресушаваше бутилка бял мускат, сякаш не знаеше, че и от това боли глава, а когато видя на двадесет и три инчовия телевизионен екран, че мъжът й за миг се превърна в знаменитост, просто побесня. Изхвръкна от апартамента с кухненската престилка върху домашното кимоно и по чехли. Тя беше смугла жена със запазена фигура и тъмни като на Медуза къдрици, но виното, с което се наливаше откакто съпругът й се „сгоди“ за Джоуи Лабриола, бе започнало да избива по лицето й.
Като вихър излетя навън, едно такси спря веднага щом се появи на улицата и след пет минути беше пред жилището на Вито. Проправи си път в тълпата, все едно, че бе спечелила отличието Хейсман, и сграбчи ръката на Уили.
— Педераст такъв! — изпищя тя, сълзи проблясваха по лицето й. — Защо ми правиш това?
Камерите се бяха обърнали. Уили се отърсваше от нея като от досадни капчици дъжд. Две ченгета я сграбчиха, но Хенли се обърна към едното и му каза нещо. Все още хълцаща, той я повлече към отсрещния бар, през скупчилите се хора, чието любопитство се бе поизчерпало. Отведе я в дъното на салона, където седеше Анджело, сам в едно сепаре.
— Сядай! — заповяда Дейви.
— Какво значи това? — попита Поп.
— Госпожа Уили Деспиза — отвърна Дейви и се отдалечи.
Роза спря да хлипа, защото костюмът на Анджело й бе взел акъла. Беше от сив вълнен плат, като сивото на кълбести облаци, с шарка рибена кост в по-наситен сив цвят.
— Хубав костюм — каза тя.
— Госпожа Деспиза, какво има? — попита кротко Поп на сицилиански. Толкова нежен и внимателен, друг такъв не беше се отбивал насам!
Девета глава
След като Уили се отърва от жена си, той се намести в първите редици на тълпата, откъдето се виждаше чудесно входът на сградата. Забеляза, че Хенли излиза отвътре. Уили подушваше някакъв заговор. Убеден беше, че гласят нещо, защото видя бойците от спецкомандата. Той почти видимо подскочи, когато зърна в срещуположния край на сградата Чарли Партана, пробиващ си път през множеството към западния вход. Щом той хлътна навътре, Уили прозря каква ще е развръзката. Реши да изчака и да види дали Вито ще излезе с краката напред. Ако стане така, значи Чарли си е свършил работата. Уили се захили. Тогава вече можеше да набута Анджело в капана.
Когато Чарли се скри от погледите, отразяващите събитието телевизионни репортери, заредени от Галахър с нужната информация, съобщиха, че е пристигнал сержант Джордж Феърънз, детектив, чиято задача е да убеди заподозрения да се предаде. По-късно зрителите бяха осведомени, че той заема тридесет и първо място в професионалната класация на страната, и че принадлежи към новото поколение полицаи-психолози. Той щеше да застане с голи ръце пред заподозрения убиец, разчитайки само на своите познания за човешките мотиви, за да накара един преследван човек да се предаде. Сега той или ще изведе пленника с белезници, или щяха да направят последен опит да се справят с Деспиза силом. Последва кратко прекъсване за реклами.
Чарли взе автомата от Дейви Хенли, който го чакаше заедно със сержант Мънгър вътре в сградата. Уели Мънгър, командващ корпуса за специални задачи, неотдавна беше понижен от чин капитан, защото проснал други двама офицери. Това се бе случило след деветнадесет часа нечовешки усилия да свалят една жена от най-високите стоманени въжета на Вашингтонския мост.
— Е, к’во, искаш ли кратка инструкция за оръжието? — попита той Чарли.
Чарли поклати глава отрицателно. Започваше да се вкисва. Двадесет години бе с Вито по улиците, а сега трябваше той, а не друг, да му пръсне черепа. Взе оръжието и го претегли с ръка. Никой не може да се спаси от него.