Ключът на страшния съд
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-042-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
— Господин генерал… — започна Пейнтър.
— А положението на Сигма вече е доста разклатено. Една погрешна стъпка — и никой няма да е в състояние да й помогне.
Пейнтър спести резкия отговор и остави намека за липса на доверие в групата му да мине покрай него. Трябваше внимателно да избира кои битки да води с този човек. Тази не беше от тях.
— И как виждате ролята на Сигма в този случай?
— Да събере информация от файловете и да определи дали има нужда от още проучвания. Започнете с доктор Малой. Искам да го разпитате и да прегледате файловете.
— Мога да пратя екип при него още днес следобед.
— Добре. Има и още нещо. Нещо, с което бих желал да се заемете лично.
— Какво по-точно?
— Засега една част от информацията се държи потулена. Искам вие да се заемете с нея. — Генералът чукна няколко клавиша и лицето на Джейсън Горман се появи в едър план. — Онези, които са разпънали момчето, са обезобразил тялото му.
Пейнтър стана и се приближи до монитора. На челото на младежа беше жигосан символ, сякаш някой бе допрял нажежено желязо до кожата. Кръг и кръст.
— Искам да знам защо са го направили — каза Меткаф. — И какво означава.
Пейнтър бавно кимна. Той също искаше да знае.
21:35
Рим, Италия
Рейчъл паркира на определеното й място пред жилищния блок. Остана седнала зад волана, за да помисли върху това, което бе направила. На седалката до нея лежеше малка найлонова торбичка със старата кожена чантичка и страховитото й съдържание.
Беше излязла от „Св. Петър“, без да казва на никого за откритието си.
„Вече е късно — оправда се тя. — Утре ще я предам на следователите. И ще докладвам за всичко“.
Но в същото време разпознаваше по-дълбоката истина зад тази кражба. Думите на вуйчо й я бяха насочили към скритата чантичка. Самата Рейчъл пък имаше чувството, че находката й принадлежи. Ако предадеше чантичката на властите, не само щяха да я накажат, че се намесва в разследване, което не е в юрисдикцията й, но и можеха напълно да я изолират от случая. А така никога нямаше да разбере значението на находката. Пък и не можеше да игнорира известната гордост от постижението си. Никой не беше успял да намери чантичката. Имаше по-голямо доверие на собствената си интуиция, отколкото на мътилката и хаоса, в който се бе превърнало това международно и междуведомствено разследване.
А интуицията й казваше, че е извън отбора си. Нуждаеше се от помощ. По-добре беше да изчака пристигането на Грей, да се посъветва с него и да реши какво да прави по-нататък.
Взе найлоновата торбичка и я прибра в якето си. Слезе от колата и тръгна към стълбите. Апартаментът й се намираше на третия етаж. Макар да бе малък, от балкона се откриваше чудесен изглед към Колизея.
Стигна площадката на третия етаж и бутна вратата на стълбището. Докато вървеше по коридора, забеляза две неща. Г-жа Росели отново готвеше нещо с много чесън. А изпод вратата на собственото й жилище струеше светлина.
Спря. Винаги изключваше осветлението, преди да излезе. Но пък тази сутрин бе доста разтревожена. Може да беше забравила.
Не искаше да рискува, така че се прокрадна на пръсти по коридора. Градът беше пълен с крадци и джебчии, а в този район обирите на домове не бяха нещо необичайно. Не сваляше поглед от светлата ивицата под вратата. Докато приближаваше, през светлината премина сянка.
Рейчъл настръхна.
В апартамента й имаше някой.
Изруга под нос и заотстъпва. Нямаше оръжие. Замисли се дали да не почука на вратата на г-жа Росели и да се махне от коридора, но чесънът вече пареше в носа й. В малкия апартамент на старицата изпаренията сигурно щяха да я разплачат. Вместо това бръкна в джоба си и извади мобилния си телефон.
Върна се до стълбището и се промъкна през вратата, без да сваля поглед от апартамента си. Щом се озова на площадката, нещо студено и твърдо се опря в тила й.
Дулото на пистолет.
Суров глас потвърди заплахата.
— Не мърдай.
4.
10 октомври, 15:28
Роквил, Мериленд
Монк подрусваше дъщеричката си на коляно. Пенелопе пискаше с глуповата усмивка, която определено бе наследила от баща си. За щастие, усмивката бе единственото, по което си приличаха. Светлокестенявите й къдрици и деликатните й черти бяха на майка й.