Ключът на страшния съд
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-042-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
И я получи.
Тъкмо се чудеше дали да не вземе още един аспирин, когато Интеркомът на бюрото му издаде тих звън, последван от гласа на Брант.
— Господин директор, генерал Меткаф иска да говори с вас.
Пейнтър очакваше телеконференцията. Беше чел засекретения имейл от шефа на АИОП. Въздъхна тежко, чукна бутона и завъртя стола си, за да се обърне към стенния монитор зад гърба си.
Тъмният екран примигна и оживя. Генерал Грегъри Меткаф седеше зад бюрото си. Беше афроамериканец, завършил Уест Пойнт, и макар да бе на петдесет и пет, си оставаше толкова як и жизнен, колкото беше и когато играеше централен защитник във футболния отбор на академията. Единствените признаци за възрастта му бяха прошарената му коса и очилата за четене в лявата му ръка. След като Меткаф бе назначен за шеф на АИОП, Пейнтър бързо се научи да не подценява интелигентността му.
Но предпазливостта между двамата си оставаше.
Генералът се наведе малко напред и започна без предисловия:
— Прочетохте ли доклада, който ви пратих относно конфликта в Африка?
„Къде остана доброто възпитание?“
Пейнтър махна към един от стенните монитори.
— Прочетох го. Наред с доклада на НАТО за нападението срещу лагера на Червения кръст. Направих също така проверка на корпорацията, чиято собственост е била опитната ферма.
— Добре. Значи не е нужно да ви разяснявам подробности.
Пейнтър настръхна от снизходителното отношение.
— Все още не разбирам какво общо има всичко това със Сигма.
— Не разбирате, защото още не съм ви казал. Болката зад очите се изостри.
Генералът чукна клавиатурата пред себе си, екранът се раздели на две и до Меткаф се появи снимка. На нея се виждаше млад бял мъж, само по боксерки и завързан на дървен кръст насред овъглено димящо поле. Приличаше не толкова на разпятие, колкото на някакво отвратително плашило. На заден план можеше да се види сухата африканска савана.
— Името на младежа е Джейсън Горман — хладно каза Меткаф.
Веждите на Пейнтър се сключиха още повече.
— Горман? Като сенатор Горман ли?
Името на сенатора се бе появило, докато проучваше корпорация „Виатус“. Себастиан Горман бе шеф на Сенатската комисия по земеделието, храните и горите. Беше силен привърженик на разработването на генномодифицирани храни като средство за изхранване на гладуващия свят и източник на нови биогорива.
Генералът прочисти гърлото си, за да изтръгне Пейнтър от унеса му.
— Именно. Това е двайсет и три годишният син на сенатор Горман. Младежът е имал магистърска степен по молекулярна биология и е работел върху доктората си, но е заминал за Мали най-вече за да бъде очи и уши на сенатора за разработвания проект.
Пейнтър започна да разбира защо тази криза бе достигнала такива високи нива във Вашингтон. Влиятелният сенатор, несъмнено обезумял и настояващ за отговори за смъртта на сина си, сигурно разтърсваше целия Капитолий. Но продължаваше да не разбира каква е ролята на Сигма в този случай. Според доклада на НАТО атаката бе дело на въстаниците туареги — брутална сила, която непрекъснато тормозеше западноафриканската република.
— Сенатор Горман получил от сина си имейл, изпратен в сутринта на атаката — продължи Меткаф. — Нападението е описано с няколко кратки изречения. От описанието на хеликоптери и напалмови бомби може да се съди, че атаката е мащабно дело на военни.
Пейнтър се поизправи в стола си.
— Към имейла имало прикрепени файлове. Сенаторът не можел да проумее защо са били пратени, нито пък да разбере научното им съдържание. И понеже не знаел какво да направи, ги препратил на научния ръководител на сина си от Принстън доктор Хенри Малой.
— Аз също бих искал да ги видя — каза Пейнтър. Вече разбираше защо са се обърнали към Сигма. Странната атака, загадъчните изследвания — всичко това беше по тяхната част. Умът му автоматично започна да мисли за логистика и планове за действие. — Мога да изпратя хора в Мали в рамките на двайсет и четири часа.
— Не. Ролята ви в този случай ще бъде ограничена. — В гласа на Меткаф се прокрадваше заплаха. — Тази каша вече ескалира в политическа лайняна буря. Сенатор Горман е тръгнал на лов за вещици и е готов да стовари вината върху всеки, който му се изпречи.