Шадоус Фол [bg]

— Свърза ли се с роднините?

— Изглежда няма такива. Вие трябва да решите, г-жо кмет.

— Какво по-точно имаш предвид? — попита неохотно Рия, а Мирин се усмихна.

— Първо, да пробваме да надникнем в неизвестността — да проверим какво можем да видим чрез кръвта му. После ще извикам духа му, ще го обвържа с магическо заклинание и ще му задам някои въпроси. Достатъчно близо сме до Вратата към вечността, за да мога да почерпя малко от нейната мощ, да проникна в тайнствата зад воала на безсмъртието и да мога да си побъбря с нашия скъп мъртвец. Но по-добре решавай по-бързо. Невидимата нишка, която свързва духа с това тяло, изтънява с всяка изминала минута. Ще се скъса скоро и тогава дори аз няма да успея да го извикам обратно тук.

— Направи го — съгласи се тя. — Направи каквото е необходимо.

Мирин има благоразумието да се усмихне, макар и леко, преди да се обърне и да се разрови за инструментите в чантата си. Рия отмести поглед и скръсти ръце на гърдите си. В костите си усети хлад, който нямаше нищо общо със студа в моргата. Предстоеше да навлязат в опасни територии, а Мирин не бе толкова изкусен в това тайнство, макар да му се искаше да си вярва, че е. Само да имаше някой… Но нямаше друг, на когото тя можеше да се довери, и той го знаеше. При това отчаяно се нуждаеше от някаква следа. Четирима мъже и три жени бяха мъртви, а шерифът не можа да ѝ посочи нито един заподозрян. Затова сега нямаше избор и трябваше да зареже своите опасения и скрупули и да се обърне към Мирин с надеждата, че неговите тъмни магии биха помогнали там, където науката не бе успяла. Трябваше да се довери на някого.

Бедата бе, че всеки се обръщаше към кмета за отговори и решения, а тя не можеше да разчита на никого. Семейството ѝ не разбираше на какъв натиск е подложена, Ериксон бе вечно зает, а Аш бе мъртъв. Беше сама, принудена да бъде непоклатимата скала, на която всички да се опрат. Само дето в някои дни изобщо не се чувстваше като скала. Усмихна се леко. Тя знаеше в какво се забърква, когато се включи в кампанията за избор на кмет. Само всеотдайност, вманиаченост и повече лудост можеха да помогнат да се справя с нещата, които този пост поставяше пред нея. Не можеш да се сблъскваш с непредвидимото безумие на Шадоус Фол ден след ден, без да прихванеш от него. На Рия не ѝ пукаше. В повечето случаи… Тя искаше тази работа, защото бе уверена, че може да я върши. Бе горда с постигнатото… поне преди да започнат убийствата. Сега всяко следващо бе като шамар през лицето, който напомняше, че не само се проваля за пореден път, но на по-дълбоко ниво не успява да разбере естеството и контролира нещата в самия град.