Шадоус Фол [bg]

— Не мисля… — започна Харт.

— Добре, да си намерим жени и да преследваме пияници. Не ми пука.

Аш погледна Харт.

— Бедата е, че го мисли наистина.

Внезапно на бара настъпи суматоха и всички се обърнаха да видят какво става. Шестима елфи, високи по шест фута, с ярко боядисани коси и въздебели, бутаха и блъскаха също толкова на брой мечки гризли, облечени в рокерски якета и накичени с вериги. Мечките им отвръщаха със същото, а езикът им бе отвратителен.

Ериксон въздъхна тежко и се изправи на крака.

— Нямат почивка тия нещастници. Само да им се отвори шанс. По-добре да направя нещо — преди да разрушат това място. Ще се видим отново, Ленард, г-н Харт. Надявам се всичко да се оправи.

Той се запъти решително към създалите безредици на бара. Аш поклати тъжно глава.

— Това място е тръгнало към ада, Джеймс. Или пък адът е тръгнал насам. Или едното, или другото. Градът не е това, което беше.

Харт погледна решително Аш.

— Извинявай, ако ти прозвучи твърде лично, Ленард, но има ли нещо, което не ми казваш за себе си? Имам предвид, не пиеш, не усещаш горещината… Защо си облечен целият в черно?

Аш се усмихна.

— Скърбя за сексуалния си живот. И да, има нещо, което не възнамерявах да ти кажа. Аз съм завърнал се от света на мъртвите, Джеймс. Умрях и се върнах.

Харт се изправи в стола си. Изведнъж въздухът сякаш стана по-студен. Усети как мускулите на корема му се стягат, а космите отзад по врата му се изправят, когато осъзна, че Аш е напълно сериозен. Изкашля се предпазливо, не искаше гласът му да трепери, щом проговори.

— Ти си дух?

— Не — отвърна търпеливо Аш. — Завърнал се от света на мъртвите. Имам тяло, също както и ти. Само че твоето е истинско, а моето не е. Много е сложно. Самият аз не разбирам всичко. Към това състояние няма ръководство за потребителя, нали ти е ясно.

Харт го изгледа замислено, а Аш трепна незабележимо. Познаваше този израз. Означаваше, че следва Въпросът.

— Е — продължи Харт, — какво е усещането от това да си мъртъв?

— Не знам. Не е минало много време, за да получа представа. Това, което си спомням, е доста мъгляво. Преживях обичайните състояния близо до смъртта и извън физическото тяло, летях в един безкраен тунел към ярка светлина и чувах силни непознати гласове. Но може да съм видял тези неща само защото съм ги очаквал. Доколкото знам, може да са били последни отзвуци от травма по време на раждането. Толкова мога да ти кажа за състоянието да си мъртъв — означава, че никога не се чудиш за какво да говориш. Страхотно разчупва атмосферата по време на партита. Независимо колко объркан е животът ти, непременно е по-добър от моя.

— Поне си спомняш твоя — възрази Харт. — Десет години от моя ми липсват. Ленард, често ли се срещат духове тук? Всички духове ли идват в Шадоус Фол?

— Не и без основателна причина. Защо питаш?

— Само се замислих… моите родители биха могли…