Шадоус Фол [bg]

— Не… Не знам. Трябва да взема решение, но не съм сигурен дали дойдох тук за подкрепа или за да бъда разубеден. Отнася се до убийствата. Хрумна ми една идея.

— Разумна ли е? — попита сухо Сузан. — По правило твоите идеи те забъркват в такива беди, че даже и аз не бих могла да те измъкна.

— Не ми даваш да забравя за онези елементали13, нали?

— Като се имат предвид щетите, които нанесоха, след като ти ги пусна на свобода — не.

— Беше случайно. Нали върнахме всички обратно?

— След като причиниха едновременно земетресение, наводнение, огромен пожар и торнадо? Да.

— Казах ти, че съжалявам. Виж, искаш ли да чуеш идеята ми, или не?

— Разбира се, Шон. Давай направо.

— Ериксон не я е докарал доникъде с убийствата. Няма и да успее. Той е затънал докрай. И го знае. Убиецът е могъщ. Което означава, че ще се нуждаем от някого с повече власт и сила, за да го открием. Някой, който да погледне на проблема и града със свежия поглед на човек отвън. Смятам да посетя елфите и да отправя молба за помощ към Съвета14.

— Ето какво ще ти кажа — започна Сузан, след като първо си пое въздух, — не си играеш на дребно. Не сме ли достатъчно затънали в беда и така, без да каним елфите да се намесват в ситуацията? Те олицетворяват хаоса, Шон, и далеч не питаят любов към повечето от нас и в по-добри моменти. Какъвто този не е.

— Ще дойдат, ако ги помоля — настоя упорито Морисън. — Те разполагат с вълшебства и наука, за каквито можем само да си мечтаем. Може да забележат нещо, което сме пропуснали.

— Направи поне следното — каза Сузан, — нека първо поговорим за това с няколко души — да видим какво мислят.

— Не. Ако кажеш на някого, те просто ще се опитат да ме спрат. Споделих с теб, защото си мислех, че мога да разчитам да го запазиш в тайна.

— Разбира се, че можеш, Шон. Дай ми минута да помисля. И края на краищата това, което предлагаш, означава съществена промяна в политиката на града. Шадоус Фол и Царството на елфите от векове вървят по различни пътища, но живеят в мир, скрепен с обет, стар колкото града. Съществува деликатен баланс във всичко, което се случва тук — между вълшебството и науката, реалното и нереалното и ако нещо се обърка…

— Седем души са мъртви, Сузан! Колко още могат да се объркат нещата?

— Не знам — отвърна тя невъзмутимо. — Искаш ли да разбереш по трудния начин?

Морисън се намръщи, но отмести поглед и Сузан разбра, че е постигнала успех. Той въздъхна тежко и се загледа към реката.