Шадоус Фол [bg]

— Трябва да сме набори — каза бавно, — но не мога да твърдя, че ви помня. Трябва да проверите в старото училище, да прегледате регистрите. Обаче помня родителите ви, г-н Харт. Ти, Ленард, също би трябвало да ги помниш. Много се шумя по онова време.

Аш се поизправи в стола си и погледна Харт с нов интерес.

— Този Харт ли? Ти си техен син?

— Очевидно — отвърна сковано Джеймс, без да е убеден, че му хареса тона на шерифа или пък реакцията на Аш. — Ще ми е интересно да науча всичко, което знаете за родителите ми, или за мен от онова време. Знаете ли защо са заминали?

— Спомням си — отвърна шерифът.

На суровото му лице се изписа нещо подобно на състрадание, но от това на Харт не му стана по-леко. Нещо лошо предстоеше. Усещаше го като вибрациите на стоманените релси под приближаващ се влак. Шерифът се наведе напред и продължи по-тихо:

— Не знам всички подробности. Не мисля, че някой ги знае, освен може би Времето, но преди двайсет и пет години е имало пророчество, което засягало родителите ви. Нещо във връзка с тях и унищожението на Вратата към вечността. Каквото и да е било това предсказание, родителите ви разпродали всичко, което имали, взели ви и напуснали града за по-малко от двайсет и четири часа.

— И това е всичко? — попита Харт, когато шерифът млъкна. — Просто се втурнали и напуснали заради някаква проклета гледачка?

Ериксон отвърна спокойно на погледа му.

— Ние тук приемаме пророчествата сериозно, г-н Харт. В Шадоус Фол има мнозина жители, дарени с някаква форма на достъп до бъдещето. Когато те говорят, ние слушаме.

— Почакай малко — обади се Аш намръщено. — При предсказание с такава важност, когато става въпрос за самата Врата към вечността, защо са им позволили да напуснат?

— Хубав въпрос — призна шерифът.

— Добре — каза Аш, когато стана ясно, че шерифът няма какво да каже повече. — Ами градските регистри? Такова пророчество трябва да е записано някъде.

— Точно така — съгласи се Ериксон. — Трябва. Но не е. Една от най-големите неразгадани мистерии за последните двайсет и пет години. Ето защо намирам за доста странно това, че сте предпочели да се завърнете точно сега, г-н Харт, когато градът се разпада. Сигурен ли сте, че не знаете нищо за това предсказание?

— Нищичко, по дяволите — отвърна убедено Харт. — Нямам спомени за времето, когато съм бил тук, а родителите ми никога не са говорили за това. Сега, когато съм тук, искам да науча повече. Има ли някой, който може да знае повече, и с когото мога да поговоря?