Вечерен курс
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #21
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вечерен курс». Краткое содержание книги:
Нещата бързо се изясняват. Агент на ЦРУ, внедрен в спяща клетка на джихадисти в Хамбург, случайно е чул пристигнал от Близкия изток куриер да прошепва: „Американецът иска сто милиона долара”. За какво са тези сто милиона? И кой може да ги плати?
Разузнаването и военното командване са притеснени. Задачата на Ричър и двамата му нови приятели е да открият американеца. Максимално бързо и напълно незабелязано. Джак Ричър заминава за Германия, придружен от жената, на която винаги е разчитал в работата си - сержант Франсис Нили. Операцията неочаквано се усложнява. Наяве излизат стряскащи тайни от времето на Студената война. Светът е заплашен от огромен по мащаби терористичен акт. Джак Ричър познава правилата на играта, но често трябва да се движи по ръба на закона. Което едва ли може да го спре...
Всичко или нищо.
5
Ричър спа добре в луксозната си стая, но се събуди рано. Вече бе станал, когато точно в седем се появи микробусът на някаква фирма за кетъринг и достави огромни термоси с кафе и поднос с коктейлни хапки с размерите на централния кръг на футболно игрище. Много повече, отколкото можеха да изпият и изядат трима души. Което означаваше, че персоналът пътува насам.
Въпросният персонал се появи в облика на двама служители на Съвета за национална сигурност. Синклер ги познаваше лично, както заяви по време на представянето им, което вероятно означаваше, че им има доверие. И двамата бяха мъже на по трийсет и няколко, и двамата мрачни и кисели, сякаш информацията, която носеха в главите си, бе изпила живеца им. Към осем часа вече кипеше усилен труд и веднага щом прокараха защитените срещу подслушване телефонни линии, Ричър отправи молбата си да получи помощник, с което изпревари Уотърман и Уайт. Така Нили се появи в щаба им още преди девет, достатъчно рано, за да засипе Съвета за национална сигурност с искания за информация, много преди асистентът на Уотърман да пристигне. А той изпревари с двайсетина минути този на Уайт. И двамата бяха мъже. Приличаха на по-млади версии на шефовете си. Човекът на Уотърман се казваше Ландри, а на Уайт — Вандербилт, но нямаше никаква роднинска връзка с прочутия богаташ от миналото.
Разместиха мебелите в класната стая и организираха тристранен контролен център, предназначен за Нили, Ландри и Вандербилт. Бавачките, които им бяха изпратили от Съвета за национална сигурност, се настаниха в офиса, а Ричър, Уотърман и Уайт започнаха да провеждат конферентни разговори от кожените си столове, разположени край заседателната маса. В единайсет часа навсякъде кипеше усилена работа. В дванайсет започнаха да получават първите данни. Синклер им позвъни и те я включиха на високоговорител, за да чуе докъде са стигнали.
— На този ден в Германия е имало почти двеста хиляди американски граждани — започна Ричър. — Около шейсет хиляди са на активна военна служба, към сто и двайсет хиляди са членовете на семействата им и наскоро преминалите в резерва, които още не са се върнали у дома, плюс хиляда цивилни на почивка и около пет хиляди участници в различни търговски изложения и корпоративни заседания.
— Много американци.
— Трябва да отидем в Хамбург — заяви Ричър.
— Кога?
— Веднага.
— Защо?
— И бездруго ще ни се наложи да отидем рано или късно. Не можем да разрешим случая с помощта единствено на документи.
— Агент Уотърман, какво мислите? — попита Синклер.
— Всичко зависи от бързината, с която куриерите се връщат и заминават отново. Струва ми се бавен процес. Кога нашият човек ще получи отговор? Какъв е обичайният интервал?
— В други случаи интервалът е бил две седмици. Плюс-минус ден-два.
— Искаме да сме наблизо, когато сключат сделката. Това е безспорно. Но ми се струва, че имаме време. Аз лично бих отишъл в Хамбург следващата седмица. Предпочитам да разполагам с по-задълбочен анализ, преди да го направя.
— Господин Уайт?
— Аз изобщо не бих отишъл в Хамбург — отвърна служителят на ЦРУ. — Какво да правя там? Аз не участвам в издирвателни операции. Задачата ми е да анализирам документи, информация. Напускам Източното крайбрежие само в случай на крайна необходимост.
— Майор Ричър, на какви основания искате да заминете за Хамбург още сега?
— На основание на обещанието на господин Ратклиф, че можем да получим каквото пожелаем — отвърна Ричър.
— Агент Уотърман и господин Уайт ще възразят ли, ако майор Ричър замине сам за Хамбург?
— Не — отвърна Уайт.
— Стига да не оплеска нещо — каза Уотърман.
Едно от предимствата на комуникацията посредством Западното крило бе мигновената резервация на самолетни билети и хотели. В рамките на трийсет минути Ричър и Нили се сдобиха с резервации за нощния полет на „Луфтханза“ и бизнес хотел в Хамбург, разположен недалече от апартамента, който ги интересуваше, в луксозния квартал, който Синклер бе описала. Относително централен, относително скъп.