Принцът на Глупците
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принцът на Глупците». Краткое содержание книги:
Отне им известно време да доведат мечката. Това явно не беше част от плана, включващ Норас и Уутана. Снори просто си стоеше на мястото, вдигнал ранената ръка високо над главата си, и я стискаше за китката. Остави извития нож където си беше, забит в дланта му.
Яростта, която тълпата бе демонстрирала при появата на Уутана, се разгоря до нови висини, когато към портата се приближи мечката, но кънтящият смях на Снори ги накара да се смълчат.
— На това мечка ли му викате? — Той свали ръце и се потупа по гърдите. — Аз съм от ундоретите, Децата на чука. В нашите вени тече кръвта на Один. Родени в буря сме ние! — Посочи с прободената си ръка, от която капеше алена кръв, нагоре към Мейрес, явно знаеше кой е мъчителят му. — Аз съм Снори, Син на брадвата. Бил съм се с тролове! Вие имате по-голяма мечка. Видях я в килиите отзад. Доведете нея.
— По-голяма мечка! — извика Рауст Грейджар зад гърба ми и тъпият му брат поде възгласа. — По-голяма мечка!
След броени мигове всички скандираха същото.
Мейрес не каза нищо, само кимна.
— По-голяма мечка! — ревеше тълпата, докато най-сетне не доведоха по-голямата мечка и всички се сгълчаха благоговейно.
Не знаех откъде Мейрес е намерил този звяр, но сигурно му бе струвал цяло състояние. Беше най-големият звяр, който бях виждал. Пред него черните мечки от тевтонските гори изглеждаха като джуджета; надминаваше дори сивите мечки, срещащи се отвъд земите на славяните. Изправена, макар и леко прегърбена, белезникавата мечка се извисяваше на над девет стъпки и под кожата и мазнините ѝ се издуваха огромни мускули. Тълпата си пое дъх и зави от възторг и ужас, изпаднала в екстаз от перспективата за смърт и кървища и възмутена от нечестността на предстоящото убийство.
Докато портата се вдигаше, мечката изръмжа и се смъкна на четири крака. Снори хвана ножа и го измъкна от дланта си, като в последния момент изви острието така, че да не разшири раната. Сви пострадалата си ръка в ален юмрук и стисна ножа в другата.
Мечката, явно някаква арктическа порода, влезе, без да бърза, на четири лапи, като клатеше глава наляво-надясно и вдишваше мириса на хора и кръв. Снори се затича тежко насреща ѝ, разперил ръце, като ревеше оглушителното си предизвикателство. Спря на две крачки пред нея, но това бе достатъчно, за да накара мечката да се надигне на задните си лапи и да отвърне на предизвикателството с ръмжене, от което едва не си изпуснах мехура дори на безопасното си място зад парапета. Тя се извисяваше на цели десет стъпки, с вдигнати предни лапи, а черните ѝ нокти бяха по-дълги от човешки пръсти. Ножът на Снори, червен от собствената му кръв, изглеждаше нищожно малък. Трудно би проникнал дори през тлъстините на мечката. Щеше да е нужен дълъг меч, за да стигне до жизненоважните ѝ органи.
Севернякът изкрещя някакво проклятие на варварския си език и замахна с ранената си ръка, държеше я широко разтворена. Кръв опръска гърдите на мечката, червена шарка върху бялото.
— Истинска лудост! — Дори аз знаех, че не бива да позволяваш на едно диво животно да види, че си ранен.
Мечката, по-скоро любопитна, отколкото разярена, се наведе да подуши и да оближе окървавената си козина. И в този миг Снори се хвърли напред. За миг се зачудих дали пък наистина няма да убие звяра. Ако по някакво воинско чудо успееше да забие ножа си на ей толкова в гръбнака на мечката, докато е наведена… Всички си поехме дъх едновременно. Снори скочи. Опря ранената си ръка върху главата на мечката и като някакъв дворцов акробат се преметна, за да клекне на раменете ѝ. Мечката изрева от ярост, надигна се рязко в цял ръст, сякаш Снори бе дете, а тя — бащата, който го носи на гърба си, и посегна към досадника. Но докато тя се изправяше, Снори също се изправи и отскочи нагоре, като използва енергията от общия им тласък. Протегна високо ръката си с ножа и заби острието в дървото на парапета на около двайсет стъпки над дъното на ямата. Дръпна, пресегна се, люшна се нагоре и за част от секундата се озова сред нас.
Снори вер Снагасон се втурна през благородната тълпа, като тъпчеше зрителите. Някъде в тези първи няколко крачки си намери нов нож и остави след себе си диря от прегазени и окървавени граждани. Използва ножа всъщност само на три пъти, когато служители на братята Териф направиха по-сериозни опити да го спрат. Въпросните служители бяха изкормени, а единият с почти отрязана глава.
Севернякът се озова на улицата още преди тълпата да разбере какво е станало.
Облегнах се на перилата. В залата цареше хаос; навсякъде около мен мъжете си възвръщаха куража и се втурваха в гонитба сега, когато плячката им отдавна бе изчезнала. Мечката се беше заела пак да души пода на ямата и да лиже кръвта от плочите, червената длан на Снори бе отпечатана на главата ѝ.