Принцът на Глупците
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принцът на Глупците». Краткое содержание книги:
Беше очевидно, че Снори има голям обсег, затова Норас се приближи бързо. Имаше навика да си привежда главата и да поема ударите с черепа си. Точно това се канех да извикам. Бях виждал много мъже да си нараняват ръцете в дебелата костелива чутура на тевтонеца. Само че нямах време да отворя уста. Норас замахна, Снори улови юмрука му и сви пръсти около него. Дръпна Норас напред и го фрасна с другата си ръка, като отби с лакът отчаяния замах на левачката на тевтонеца. Огромният юмрук се стовари в лицето на Норас и той отлетя на цял метър назад и се строполи на пода, а от лицето му се разлетяха пръски кръв, примесени със зъби и късчета плът от разбитата му мутра.
За миг настъпи тишина, след което се разнесе такъв рев, че ушите ме заболяха. Половината зрители ревяха от удоволствие, другата половина — от гняв. Полетяха заложни пергаменти, монети смениха притежателите си — всичко това неофициални залози, направени на момента.
— Впечатляващ екземпляр — каза безстрастно Мейрес. Гледаше как двама души извличат Норас през двукамерния изход. Снори ги остави да си свършат работата. Виждах, че е преценил шансовете си за бягство и е установил, че са нулеви. Втората желязна решетка можеше да се вдигне само от външната страна, и то единствено когато първата е спусната.
— Доведете Уутана. — Мейрес никога не повишаваше глас, но винаги го чуваха сред гълчавата. Хвърли ми тънка усмивка.
— Не! — Преглътнах възмущението си, щом си спомних, че съм виждал мъже без устни дори в двореца. Мейрес Алус имаше дълги ръце. — Мейрес, приятелю, не може да говориш сериозно! — Уутана беше специалист, с безброй боеве с нож зад гърба. От началото на годината беше разпорил вече поне шестима опитни противници. — Поне дай на моя човек възможност да потренира няколко седмици със закривения нож! Той е от ледовете. Там ако оръжието не е брадва, изобщо не го разбират. — Опитвах се да проявя хумор, само че Уутана вече чакаше зад решетката, гъвкав дявол от най-далечните брегове на Африк.
— Бийте се. — Мейрес вдигна ръка.
— Ама… — Снори дори не бе получил оръжие. Това си беше убийство, чисто и просто. Публичен урок, който да постави един принц на мястото му. Зрителите обаче не бяха длъжни да го харесват! Разнесоха се освирквания, когато Уутана пристъпи в ямата, небрежно отпуснал извития нож край тялото си. Благородниците задюдюкаха, все едно гледахме пантомима на площада. Довечера можеше да дюдюкат също толкова усърдно, ако операта на татко включваше достатъчно добър злодей.
Снори вдигна очи към нас. Заклевам се, че се хилеше.
— Вече няма ли правила?
Уутана тръгна бавно напред, като прехвърляше ножа от ръка в ръка. Снори разпери своите, не изцяло, но достатъчно, за да направи един широкоплещест мъж още по-широкоплещест в тясното пространство на ямата. А после с рев, който заглуши много от гласовете горе, се втурна напред. Уутана финтира на една страна с намерението да го резне и да отскочи, само че севернякът връхлиташе прекалено бързо, кривна, за да компенсира отместването, и протегна ръце, също толкова дълги като тези на африканеца. В крайна сметка Уутана нямаше какво да направи, освен да опита смъртоносен удар — нищо друго не би го спасило от хватката на Снори. Размяната на удари се изгуби сред сблъсъка. Снори се вряза в мъжа, отхвърли го на метър назад и го залепи за стената на ямата. Остана така за миг — може би си размениха някоя дума, — а после отстъпи. Уутана се свлече на безжизнена купчина до стената, бели парчета кост стърчаха от тъмната кожа на тила му.
Снори се обърна към нас, хвърли неразгадаем поглед в моята посока, а после сведе очи, за да огледа извития нож, забит в дланта му чак до дръжката. Това бе жертвата, направена от него, за да не получи острие в гърлото.
— Мечката — промълви Мейрес по-тихо отвсякога сред изригналия от тълпата рев. Никога не го бях виждал ядосан. Малцина го бяха виждали, но сега гневът му личеше в стиснатите му устни и пребледняването на кожата му.
— Мечка ли? — Защо просто не го застреляха с арбалети от перилата и да се свършва? Бях виждал веднъж мечката на Кървавите дупки, черен звяр от западните гори. Пуснаха я срещу един конотец с копие и мрежа. Не беше по-едра от него, но копието само я разлюти и щом скъси дистанцията, това бе краят. Няма значение колко мускули има човек, силата на мечката е нещо съвсем различно: пред нея всеки воин е слаб като дете.