Аленият бряг
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #15
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-769
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Аленият бряг». Краткое содержание книги:
заплашителна история. Много по-страшна, отколкото специалният агент на
ФБР Алойшъс Ш. Л. Пендъргаст може да си представи. Пендъргаст заминава в
своето ретро „Порше“ за тихото крайбрежно градче Ексмут в Масачузетс
заедно със своята повереничка Констънс Грийн, за да разследва кражбата на
безценна колекция от вина в Нова Англия, собственост на известния скулптор
Пърсивал Лейк.
Ексцентричен като всеки човек на изкуството, той живее в стар морски фар –
най-старата сграда в околността северно от Салем… Но в мазето на фара,
където е била съхранявана колекцията, намират нещо много по-
обезпокоително: зад стелажите за бутилки има зазидана ниша, в която някога
е лежал окован човешки скелет…
Специален агент Алойшъс Пендъргаст – един от най-интересните и
завладяващи герои в съвременната криминална литература – се завръща в
спиращия дъха нов роман на Дъглас Престън и Линкълн Чайлд „Аленият бряг“.
Когато Ганеш се наведе над клавиатурата си, готова да напише предварителния доклад, изпита странното усещане, че зад нея има някакво почти физическо присъствие на човек, който се е вторачил нейния гръб. Тя се обърна и ахна: висок, бледен мъж с впечатляващо лице стоеше на прага.
— Доктор Ганеш? Простете за безпокойството. Казвам се Пендъргаст. Аз се интересувам от фалангата.
Тя сложи ръка на гърдите си.
— Доста ме пришпорихте.
— Мога ли да седна?
Когато жената се поколеба, той бръкна в джоба на сакото си и извади портфейл със значка на агент от Федералното бюро за разследване.
— Моля – покани го тя, – но как успяхте да влезете? Музеят е затворен.
— Някой беше оставил вратата отворена. А сега, ако нямате нищо против, нека си поговорим за костта.
— Точно пишех доклада.
Мъжът махна с ръка.
— Предпочитам да го чуя направо от вас, защото бързам.
— Така да бъде. – Тя направи пауза, за да се съвземе от изненадата, да си събере мислите и да реши откъде да започне.
— Първо, размерът и устойчивостта на костта сочат, че е мъжка. Човек с големи, силни длани. Издатъците, където са се закрепвали мускулите, са толкова добре изразени, че с увереност мога да кажа, че човекът се е занимавал с тежка физическа работа, включваща хващане и държане.
— Интересно.
— Краят на фалангата е силно изстърган в момента на смъртта. Изглежда мъжът буквално е рил, изстъргвайки пръста си до костта. Никога не съм виждала подобно нещо и не мога да обясня причината.
Известно време бледият мъж поседя, без да каже нещо. После обясни:
— Господинът, за когото говорим, е бил жив зазидан.
Ганеш зина от удивление.
— Наистина?
Агентът кимна.
— Значи разследвате убийство?
— Един вид историческо.
— Разбирам. – Тя прочисти гърлото си. – Костта беше добре запазена с изобилие от колаген. Изследвах я с радиовъглерод. Оказа се относително скорошна. Тъй като не е много стара, измерването е трудно, но може да се каже, че е отпреди около сто и четирийсет години. Плюс-минус двайсет.
— Доколкото разбирам, няма начин да се смали степента на грешката?
— Точно така. Въглеродното датиране работи най-добре с артефакти на петстотин или петдесет хиляди години. Големината на грешката нараства извън двете гранични дати.
— Какво използвахте: отброяване на бета-частици или масспектрометрия?
Ганеш я досмеша. Ето човек, който иска да се изфука с познанията си, но знае само толкова, колкото да зададе глупав въпрос.
— С толкова скорошна дата само ускорена масспектрометрия би дала приблизително точен резултат.
— Разбирам.
Сега тя се зачуди, дали с този „глупав въпрос“ не я беше изпитал? Колко странен и завладяващ човек!
— При изобилието на колаген и отсъствие на замърсяване успях да извлека наистина добри данни за ДНК анализ. Човекът определено е мъж със седемдесет и пет процента африканска наследственост, а останалите двайсет и пет западноевропейска.
— Любопитно.
— Това е типичната смесица на афроамериканците. Те всички имат в някаква степен западноевропейска наследственост. Вероятно кожата му е била смугла, но не черна.
— Възраст?
— Хистологичното изследване показа около четирийсетгодишна възраст. Също така показа, че е бил в отлично здраве, като се изключат няколко сериозни болестни пристъпа, когато е бил малък. Частиците, които изучавах, сочат, че заболяването може да е било скорбут тежък дефицит на витамин С.
— Значи човекът е бил моряк?
— Доказателствата сочат в тази посока. Изотопният анализ откри диета, богата на риба, миди и ечемик.
— Как определихте това?
— Храната, която ядете, и водата, която пиете, се разлагат и въглеродът, кислородът и азотът се включват във вашите кости. Тези три елемента имат отличаващи се стабилни изотопни стойности, различни за отделните храни и водоизточници. На основата на стойностите на тези изотопи можем да кажем какво е ял и пил даден човек през, да речем, последните двайсет години от своя живот.
— Пил?
— Да. С нарастването на географската ширина стойността на кислородните изотопи в прясната вода се променя.