Третият близнак [bg]

Изведнъж Харви започна да се мята, мъчейки се да извика нещо през кърпичката, и диво размаха ръце. Г-н Оливър се опита да го удари, но онзи се наведе, избегна удара и затътри вързаните си нозе из коридора.

Джийни се изпречи пред него, сграбчи с две ръце кабела, спъващ краката му, и дръпна. Харви залитна, но не падна. Джийни отново дръпна, но и този път без никакъв ефект. Божичко, колко е тежък! Той вдигна ръце, готвейки се да я удари. Джийни се стегна и дръпна с всички сили, краката му се плъзнаха и той се сгромоляса.

— Майко мила, какво, за бога, става тук? — чу се строг глас.

Камериерката, около шейсет годишна чернокожа жена, бе излязла от стаята.

Г-н Оливър се наведе над главата на Харви и го повдигна за раменете.

— Този младеж попрекали малко с пиенето — каза той. — Повърна всичко върху капака на лимузината ми.

Представя се за наш шофьор, доколкото разбирам, заради камериерката.

— С пиенето ли? — възкликна камериерката. — Повече ми прилича, че е прекалил с биенето.

Обръщайки се към Джийни, г-н Оливър продължи:

— Бихте ли го хванали за краката, госпожо.

Джийни се подчини.

Двамата го вдигнаха, но той се заизвива. Г-н Оливър се направи, че го изпуска, но подложи коляно така, че Харви да падне върху него и да се укроти.

— Внимателно, ще го нараните! — подвикна камериерката.

— Хайде още веднъж, госпожо — каза г-н Оливър.

Отново го вдигнаха и го внесоха в стаята, полагайки го на най-близкото от двете легла.

Камериерката ги последва ужасена.

— Надявам се да не повърне и тук.

Г-н Оливър й се усмихна.

— Как така не съм ви виждал тук по-рано? Забелязвам хубавите момичета, но не си спомням да съм ви срещал.

— Страшно оригинално! — каза тя, но се усмихна. — Не съм ви никакво момиче.

— Аз съм на седемдесет и една, а вие в никой случай не сте повече от четиридесет и пет.

— На петдесет и девет съм. Твърде стара, за да слушам глупостите ви.

Той я хвана за ръката и неусетно я изведе от стаята.

— Хей, знаете ли, аз почти свърших с тия тук. Искате ли да ви повозя малко в лимузината си?

— В оповръщаната лимузина ли? В никакъв случай — изкиска се камериерката.

— Е, ще я измия.

— Вкъщи ме очаква съпруг и ако беше тук да чуе какви ги приказвате, щеше да ви се случи нещо далеч по-лошо, отколкото някакво си повръщане върху капака на колата ви!

— О-о! — вдигна ръце г-н Оливър, правейки се на уплашен. — Не съм искал да ви обидя. — Продължавайки да имитира уплаха, той отстъпи назад в стаята и затвори вратата.

Джийни се строполи на един стол.

— Боже всемогъщи, успяхме — въздъхна тя.