Третият близнак [bg]

Автор: Фоллетт Кен
Год: 1997
Язык: болгарский
Год: Хермес
ISBN: 9544594299
Переводчик: Огнян Алтънчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:

Младата асистентка Джийни Ферами попада на озадачаващ случай. Еднояйчните близнаци Стив и Денис са родени в различни дни от различни майки в болници, отстоящи на стотици мили една от друга. Д-р Ферами се заема с този случай, но внезапно е уволнена. Стив е обвинен в ужасно престъпление, което се кълне, че не е извършил. Криминално проявеният Денис е в затвора. В търсене на истината Джийни и Стив разбулват ужасяващите тайни зад отдавна потулен проект на Пентагона за генетични изследвания и се изправят пред зли сили, готови на всичко, за да ги спрат… Носителят на престижната награда „Едгар“ Кен Фолет отново покорява върха с последния си трилър „Третият близнак“. Кен Фолет е роден в Кардиф, Уелс. След като завършва философия в „Юнивърсити колидж“ в Лондон, Фолет работи като репортер първо във вестник „Саут Уелс Екоу“, а след това в лондонския „Ивнинг нюз“. Първият му международен бестселър — „Окото на иглата“, печели наградата „Едгар“ на гилдията на американските криминални писатели и по-късно е филмиран с голям успех. Авторът е написал още 9 бестселъра, между които са и донеслите му световна слава „Устоите на земята“ и „Третият близнак“.

Перейти на страницу:

Къде, мамка му, е кабинетът? Стив потисна надигналата се паника. Къщата бе стандартна постройка в стил „ранчо“, на две нива, построена през седемдесетте. От лявата му страна, отвъд арката, се виждаше пуст хол с официална мебелировка. Пред него имаше коридор с няколко врати, които водеха, по негова преценка, към спалните. Откъм дясната му страна имаше две врати и явно едната от тях бе за кабинета, но коя точно?

— Влизай в кабинета! — повтори Берингтън, като че ли Стив не го бе чул първия път.

Стив избра една от вратите.

Погрешно — това бе тоалетна.

Берингтън го изгледа раздразнено.

Стив се поколеба за момент, но си спомни, че трябва да е в лошо настроение.

— Не може ли по-напред да се изпикая? — навъсено запита той и без да чака отговор, влезе и затвори вратата.

Намираше се в тоалетната за гости — само тоалетна чиния и мивка. Взря се в огледалото.

— Сигурно си откачен — каза на отражението си.

После пусна водата, изми си ръцете и излезе.

Откъм другия край на къщата долитаха мъжки гласове. Той отвори вратата до тоалетната — именно това бе кабинетът. Влезе вътре и бързо се огледа. В стаята имаше бюро, дървен шкаф за документи, много лавици с книги, телевизор и няколко дивана. На бюрото бе поставена снимка на привлекателна руса жена на около четиридесет години, облечена с дрехи, отдавна излезли от мода, както се стори на Стив. В ръцете си жената държеше бебе. Бившата съпруга на Берингтън и моя майка? Той заотваря чекмеджетата на бюрото едно след друго, хвърляйки им кратък поглед, после се прехвърли на шкафа за документи. В най-долното чекмедже имаше бутилка малцово уиски „Спрингбанк“ с няколко кристални чаши. Не им беше тук мястото — някой май ги криеше в шкафа. Прищявка на Берингтън най-вероятно. Тъкмо затвори чекмеджето и в стаята влезе Берингтън, следван от двама мъже. Стив позна сенатор Пруст, чиято плешива глава и огромен нос му бяха известни от новините по телевизията. Предположи, че тихият тъмнокос мъж е „чичо“ Престън Барк, президентът на „Дженетико“.

Спомни си, че трябва да се държи сопнато.

— Не беше необходимо да си чупя краката от бързане, нали?

Берингтън подзе примирително:

— Току-що вечеряхме. Искаш ли нещо? Мариан ще ти стъкми един поднос.

Стомахът на Стив се бе свил на топка от напрежение, но Харви сигурно би поискал да хапне. Той се престори на по-омекнал:

— Разбира се, че съм гладен.

Берингтън извика:

— Мариан? — След секунда на вратата се появи разтревоженото лице на красиво чернокожо момиче. — Донеси на поднос нещо за вечеря на Харви.

— Веднага, мосю — тихо отвърна момичето.

Стив я загледа как се оттегля, забелязвайки, че минава през хола, за да стигне до кухнята. Вероятно трапезарията бе в същата посока, освен ако не са се хранили в кухнята.

Пруст се наведе напред:

— И така, момчето ми, какво научи?

Двамата с Джийни вече бяха измислили какво да говори.

— Мисля, че може да се поотпуснете, поне за момента — започна Стив. — Джийни Ферами има намерение да съди УДФ за незаконно уволнение. Мисли, че ще успее да съобщи за клонингите по време на гледане на делото. Дотогава няма никакви намерения да публикува нищо. В сряда си е уредила среща с някакъв адвокат.

Тримата възрастни мъже се спогледаха облекчено.

— Незаконно уволнение — обади се Пруст. — Това ще й отнеме най-малко година. Дотогава имаме много време да си свършим работата.

Изработих ви, злоумишлени дърти копелета такива! — проклети мислено Стив.

— А Лайза Хокстън? — запита Берингтън.

— Джийни знае кой съм и мисли, че аз съм го направил, но няма доказателства. Вероятно ще ме обвини, но според мен ще погледнат на това като на отмъщение към бивш работодател.

— Добре, но мисля, че въпреки всичко ти трябва адвокат. Вижте сега какво ще направим. Ще останеш тук да преспиш. И без това е късно да се връщаш във Филаделфия.

Не искам да спя тук!

— Не знам…

— Утре ще дойдеш с мен на пресконференцията, а веднага след това ще отидем да се видим с Хенри Куин.

Много е рисковано! Не се паникьосвай, мисли!

Ако остана тук, ще знам всеки момент какво възнамеряват да правят тези откачалки. Струва си риска. Сигурно нищо особено няма да ми се случи, докато спя. А мога и да се опитам тайно да се обадя на Джийни и да й кажа какво става.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?