![Третият близнак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/4/tretiyat-bliznak-bg-download.jpg)
Третият близнак [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9544594299
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:
— Е, значи сме седели тук и сме се притеснявали за нищо — въздъхна Пруст.
Но Барк не бързаше да приеме добрите новини толкова бързо.
— И това момиче дори не се е сетило да се опита да саботира сделката на „Дженетико“? — каза с подозрение в гласа.
— Умна е, но не разбира от бизнес — отвърна Стив.
Пруст му намигна:
— А как е в оная работа?
— Трепач — отвърна Стив ухилен и Пруст избухна в смях.
Мариан влезе с подноса — нарязано пиле, салата с лук, хляб и една бира. Стив й се усмихна.
— Благодаря — каза той. — Страхотно е.
Тя го погледна стреснато и Стив разбра, че Харви не казва много често благодаря. Улови погледа на Престън Барк, който го гледаше смръщено. Спокойно, спокойно. Не разваляй всичко точно сега. Вече си ги насочил, накъдето трябва и е нужно само да изкараш поне един час, докато стане време за сън:
Той започна да се храни.
— Спомняш ли си веднъж как те заведох в хотел „Плаза“ в Ню Йорк да обядваме, кога го беше на десет години? — попита го Барк.
Стив се накани да каже да, когато улови подозрение и в лицето на Берингтън. Това да не е проверка? Барк да не подозира нещо?
— В „Плаза“ ли? — Той смръщи вежди в престорено усилие да си спомни. При всички положения имаше само един безопасен отговор. — Ами не си спомням, чичо Престън.
— А може и да съм бил с момчето на сестра ми — каза Барк.
Берингтън се изправи.
— От тая бира пикая като вол — каза той и излезе.
— Пие ми се един скоч — каза Пруст.
Стив веднага се обади:
— Пробвай в най-долното чекмедже на шкафа. Татко обикновено там го крие.
Пруст отиде до шкафа и дръпна чекмеджето.
— Браво, момчето ми! — каза той и извади бутилката и няколко чаши.
— Открих това място още като бях на дванайсет години — продължи Стив. — Оттогава започнах да си пооткрадвам по малко.
Пруст отново избухна в смях. Стив крадешком погледна към Барк. Предпазливото изражение от лицето му бе изчезнало и той се усмихваше.
60.
Г-н Оливър извади огромен пистолет, който бе донесъл от войната.
— Взех го от един немски пленник — каза той. — През ония дни на чернокожите войници не им даваха да се мотаят безцелно с оръжие.
Той седеше на дивана и го държеше насочен към Харви.
Лайза въртеше телефона и се опитваше да се свърже с Джордж Дасолт.
— Ще отида да се регистрирам в хотела и да поразузная малко — каза Джийни.
Тя нахвърля някои свои неща в един куфар, качи се в колата и подкара към хотел „Стауфър“, мислейки как да направят така, че да вкарат вързания Харви вътре, без да привлекат вниманието на охраната.
„Стауфър“ разполагаше с подземен гараж — това бе добре като начало. Тя остави колата там и се качи в асансьора. Той обаче отиваше само до фоайето, а не до етажите. Трябваше да се прехвърля на друг асансьор. Обаче всички асансьори бяха събрани в един коридор, който бе извън видимостта на рецепцията. А за да се пресече коридорът от гаражния асансьор до другите, бяха необходими само няколко секунди. Дали щеше да се наложи да го носят, или да го влачат, или пък той щеше да се съгласи да ходи? Трудно беше да се предвиди.
Тя се регистрира, качи се в стаята си, остави куфара, после веднага излезе и се върна у тях.
— Свързах се с Джордж Дасолт! — посрещна я Лайза възбудено.
— Чудесно! Къде е?
— Намерих майка му в Бафълоу и тя ми даде номера му в Ню Йорк. Той е актьор и играе в някакъв петокласен театър.
— Ще дойде ли утре?
— Да. „Готов съм на всичко за реклама“, каза ми той. Уредих полета му и казах, че ще го чакам на летището.
— Но това е прекрасно!
— Ще имаме трима клонинги. Страхотно ще изглеждат по телевизията.
— Ако успеем да вмъкнем Харви в хотела. — Джийни се обърна към г-н Оливър. — Можем да избегнем главния вход, като влезем през подземния гараж. Гаражният асансьор се качва само до приземния етаж. Трябва да слезете там и да се прехвърлите на друг. Вратите на асансьорите не се виждат добре от рецепцията.
Г-н Оливър обаче се съмняваше:
— Няма значение, ние трябва да го накараме да се държи спокойно за пет или дори десет минути, докато го качим от колата в стаята. И какво ще стане, ако някой гост на хотела го види, целия овързан? Може да започне да задава въпроси и да извика охраната.