Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Изглежда справедливо. — Той срещна погледа й. — Но какво ще кажеш и за малко повече равновесие между „детските работи“ е работите на възрастните? Не моля за невъзможни неща — например седемдесет на трийсет процента и да излизаме само двамата на всеки две седмици.
Франи бе принудена да признае, че той има право.
— Зная, че малко прекалявам. Аз съм виновна. — Изправи раменете му и седна в скута му. — Но пак ще имам приятели и вероятно някои от тях ще са мъже.
Тук Харди едва не се усмихна.
— И през ум не ми минава да спирам. Приятелите са хубаво нещо. Възможно е и аз да си имам няколко — имам предвид жени. Което обаче май не е като твоето приятелство с мъжете.
— Не зная — отвърна тя. — На някои жени им допада твоят стар и неумолим вид.
— Едва ли приятелствата ми ще имат нещо общо с външния ми вид. А какво искаш да кажеш с това „стар“?
— Е, всъщност не стар, а по-скоро зрял, внушителен.
— Внушителен. Това ми допада. — Целуна я, и то както трябва. След около петнайсет секунди, току-що приключил с едната целувка, я целуна втори път. — Внушавай ми това — заключи.
— Уверена съм, че ще мога — отвърна Франи.
Изправи се, улови го за ръка и го поведе през трапезарията, през кухнята и нагоре по стълбите към новата им спалня.
На следващия ден, в неделя, силен, дъхтящ на море вятър задуха откъм океана, но небето бе яркосиньо и температурата позволяваше да ходиш по риза.
Цялото семейство Харди и повечето им приятели и роднини се бяха събрали да отпразнуват нанасянето им в къщата: Глицки, баща му Нат и синът му Орел, Дейвид Фримън, Еди Ерин Кокран, Моузес Макгайър, съпругата му Сюзън Вайс със сина си Рико и Анджела Моралес с две от децата си, Макс, Касандра и Рон Бомонт, както и приятелката му Мари.
Задният двор на Харди представляваше продълговата и тясна ивица трева, оградена с розови храсти. Той се намираше между два невисоки блока, които за щастие пропускаха слънчевите лъчи.
Всички, освен Фримън, бяха донесли тенджери с гощавки: чили, спагети, чопино9, задушено овнешко със зеленчуци. Всички тези ястия, заедно със салатите и хляба и буренцето с бира, бяха наредени на масата за пикник. И сега, след огледа на къщата и ахканията и охканията, след като пийнаха и похапнаха, Глицки хвърли поглед на Харди и двамата влязоха вътре да се полюбуват на последните подробности от подредбата или нещо подобно.
Всъщност прекосиха цялата къща и излязоха на новата веранда, два пъти по-широка от предишната. Харди приседна на новия парапет, но все още не себе настанил като хората, когато външната врата се отвори и се появи Дейвид Фримън, размахал пура.
— Рекох си да изляза навън да попуша.
— Ти си беше навън, Дейвид — отвърна Харди. — В задния двор.
Но старецът цъкна недоволно.
— Деца. Долнопробни пури. Съсипва им дробовете. Ако вие обаче, приятели, искате да останете насаме…
Харди изгледа въпросително Глицки, а той сви рамене. Нямаше значение.
— Стига да умееш да пазиш тайни.
— Такова ми е призванието — отговори Фримън с безизразно лице.
— И какво? — обърна се Харди към лейтенанта.
— Знам го от става вече две седмици — започна Глицки, — но исках да изчакам до днес, за да ти кажа нещо, което да внесе хармония в случилото се.
— Виж го само какви ги ниже — отбеляза Харди пред Фримън.
— Тъкмо му се любувах — отвърна старият човек.
Глицки рядко се усмихваше, но Харди сметна, че изражението му в момента със сигурност следва да се определи като самодоволно ухилване.
— Няма да ти падам на колене — сериозно продължи той.
— Става дума за Бакстър Торн.
— Добре — прие Харди, — може пък и да ти се примоля мъничко.
Една седмица след изборите, през която специалният издирвателен отряд на Глицки не бе успял да изкопае поне някаква улика, свързваща нападението над пулгаския Храм на водата с Торн и компанията му, ФМК бе затворила офиса си на „Ембаркадеро“ завинаги. Макар полицейските следователи да бяха помолили Торн да остане на разположение, два дни след затварянето на ФМК той бе изчезнал безследно, без да остави новия си адрес.
Харди не бе наясно какво възнамерява да прави с Торн, ако някой ден го пипне. Настаняването на Франи и децата у дядо и баба му бе попречило да издири Торн, а после вече бе станало прекалено късно. Когато най-после се опита да влезе във връзка с него, той вече бе избягал.
— Утре стават две седмици от опита за обир в дома на един сенатор в Джорджтаун в големия селскостопански щат Ню Джърси, огласил неотдавна решението си да поведе битка срещу освобождаването на етанола от федерални данъци за горива. Предполагало се, че в къщата няма никой, но камериерката била там и спяла в стаята си на горния етаж, когато станал взломът. Тя държала зареден пистолет в нощното си шкафче. Може би си чел за случая.
9
Пикантно ястие от задушена риба, скариди и раци със зеленчуци и червено вино. — Б.пр.