Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
Харди вгради нов, двеста и седемдесетлитров аквариум за рибки в стената между кухнята и семейната стая, за да му се любуват и от двете страни. На достъпна височина завинти стара въдица за марлини на стената над новата печка и на нея окачи железния си тиган, чиято черна вътрешност заблестя, закалена в пожара и прясно натъркана със зехтин.
По време на строителството бяха струпали в задните стаи колкото се може повече от вещите и през последните три дни приключиха с пренасянето на най-тежките от тях. И ето, новите мебели красяха дневната и трапезарията. Три нови и оцелялото слонче от венецианско стъкло отново се строиха на полицата над камината. Върху новото им легло горе се кипреше ватирано одеяло с венчален пръстен, което бяха открили в антикварен магазин при семейно пътуване през почивните дни до Мендосино.
Бяха се изръсили и въпреки парите от застраховката, приличаха на разорени младоженци след сватбено пътешествие.
Харди приключи с нареждането на купчина чинии в един шкаф, извърна се и се изненада, че внезапно е останал сам. Отвори вратата към трапезарията и я прекоси покрай солидната и елегантна маса със столове. Десетината слоя лимоново масло все пак не премахнаха миризмата на изгоряло от бюфета, но тази вещ от преди създаваше уют и представляваше поне някаква връзка с миналото.
Слънцето клонеше към залез и лъчите му струяха през капаците на еркерните прозорци, осветявайки дневната, Франи седеше на крайчето на дивана пред нещо, което според Харди можеше да се превърне в негово кресло за четене, но все още бе рано да се каже, тъй като не бе привикнал към него.
— Добре ли си?
Тя побърза да се усмихне любезно.
— Просто си почивам.
Застанал между двете помещения, той се загледа в лицето й за известно време, после взе един стол иззад гърба си и седна с лице към нея.
— Красиво е, нали? — попита жена му.
Здраво забил ходила в пода, с лакти на коленете, Харди се огледа: лъскавия дървен под, килимчето в стил навахо, светлия кожен диван, няколко изискани нови принадлежности, няколко произведения на изкуството, Франи имаше право — подредбата бе малко еклектична, смътно напомняше за Санта Фе, но всичко прекрасно си подхождаше.
— Добра работа свършихме.
Начинът му на изразяване я шокира и неопределената усмивка отново се изписа на устните й, потрепна и изчезна.
— Какво има? — попита Харди.
— Така е, сам знаеш. Заедно вършим нещата добре.
— Точно това казах и аз.
— Да, разликата обаче е, че аз наистина го мисля.
Той я изгледа.
— И аз, Франи.
Тя се подвоуми, после стана, отиде до прозореца и остана там известно време, преди да се обърне отново към него.
— Истинският живот отново ще започне тук в понеделник. Ще си бъдем четиримата.
— Зная.
— Училището, децата, домакинските грижи, твоята работа. Не искам пак да се докараме до предишното положение. — Махна да покаже новия им дом. — Ако няма да имам теб, всичко това не ми трябва — ето какво имах предвид. Още утре ще го зарежа, ако започне да ти се струва, че се налага да работиш денонощно, за да го изплатиш, ако бремето е прекалено голямо.
Той вкопчи ръцете си една в друга.
— Причината не е в работата. — Изпусна въздух с надути бузи. — За мен работата беше бягство.
— От какво? — Едва долови следващите й думи: — От мен ли?
Харди вдигна рамене и ги отпусна тежко.
— Не зная. От всичко. Май бях забравил, че трябва заедно да постигаме всичко.
Думите му докоснаха някаква струна в душата й и тя се изсмя тихичко:
— Е, предишното си го постигнахме заедно. Но знаеш ли, никога не съм те лъгала. Никога.
— Зная.
— Наистина ли? Защото е така.
Той се замисли, въздъхна дълбоко.
— Всъщност винаги съм ти вярвал, Франи. Просто тогава ми беше трудно да те разбера.
— Зная. Толкова съжалявам за станалото. — Тя колебливо пристъпи към него. — Значи ще можем да започнем наново? Нова къща, нови взаимоотношения.
— Опитвам се.
Тя измина и останалия път до стола му.
— Зная. Аз също. Но последните ни месеци, прекарани при Ед и Ерин, бяха чудесни. И не бяха досадно ежедневие, както при нас четиримата вкъщи. А ми се струва, че се дразниш точно от досадното ежедневие.
Харди дълго мълча и накрая й отговори:
— Права си.
— И то отново ни предстои.
Той се опита да го обърне на шега:
— Чак от понеделник.
Но Франи не се отказа.
— И какво ще предприемем?
Дизмъс въздъхна повторно.
— Какво ще кажеш: като ти се иска да се изповядаш пред някого, да идваш при мен?
— Ще опитам. Стига да ме изслушваш.