Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
— Добър вечер, милорд — поздрави го почтително икономът на херцога и го въведе в къщата. — Лейди Емили ви очаква във всекидневната в източното крило на къщата.
— Първо бих искал да се срещна с негова светлост — каза Стивън.
— Съжалявам, милорд, но негова светлост излезе и няма да се върне тази вечер.
— Къде е отишъл?
— Спомена, че смята да играе карти с маркиза на Гленгармон.
— Ако се върне, преди да съм си тръгнал, уведомете го, че искам да разговарям с него.
Стивън се обърна и тръгна към източната част на къщата.
По пътя се опита да си представи играта на карти между херцога и маркиза, но се отказа. Двамата мъже бяха на една и съща възраст, но напълно различни по темперамент. Бащата на маркиза беше все още жив, макар че отдавна беше прехвърлил деветдесетте. Синът продължаваше да живее в очакване на херцогската титла, която би трябвало да получи още преди години.
Всички тези мисли се изпариха от главата му в мига, в който зърна своето красиво момиче. Макар да беше на двадесет години и да притежаваше елегантност и грация, които караха околните да я възприемат като общителна и самоуверена, Стивън знаеше, че под тази фасада се крие едно чувствително дете, потискано от баща си и объркано от вниманието, с което го бе обградило обществото още при първото й участие в светско събитие. Беше пламенна, интелигентна и много начетена. Тя предизвикваше, развличаше и вълнуваше Стивън, но в същото време събуждаше у него желание да я закриля.
Емили седеше край камината и разравяше огъня, когато той влезе в стаята. Щом го видя, тя се изправи и с усмивка обясни:
— Опитвах се да натроша въглените. Изглеждаш прекрасно, Стивън.
Той беше уморен от тази игра на котка и мишка. Обичаше Емили и знаеше, че и тя го обича. Разбираше, че двумесечната им раздяла може би я кара да се чувства малко неловко, но нямаше намерение да й позволи да се скрие зад обичайното си хладно държание, което той с такава мъка беше успял да разчупи в дните преди заминаването й за Испания.
— Видът ми не се е променил от снощи — отбеляза той.
— Да, но ти остана тук само няколко минути и аз наистина… нямах възможност да те огледам добре.
Вместо да я вземе в прегръдките си и да я целуне, както Емили очакваше, Стивън се облегна на стената до камината и скръсти ръце на гърдите си.
— Тогава ще ти дам колкото искаш време, за да ме оглеждаш. Между другото — добави, — този път би могла да ме изучиш доста по-отблизо.
Той разтвори ръце и Емили със смях се спусна в прегръдките му. Мина доста време, преди двамата да се откъснат един от друг.
Стивън нямаше търпение да й каже защо е дошъл.
— Зная, че баща ти не е у дома, но казах на иконома да му предаде, че искам да разговарям с него веднага щом се върне.
Усмивката й помръкна, а тялото й се стегна.
— За какво искаш да разговаряте?
— За теб. Време е да докажа на баща ти и на цялото общество, че намеренията ми към теб са напълно почтени.
— Нали клюките не те интересуват? Сам си ми казвал това!
— Интересуват ме, ако могат да ти навредят — нежно каза той и погали лицето й. — А клюки ще има, и то доста неприятни, ако не се сгодим веднага след завръщането ти в Англия.
— Не ме интересува, а и няма значение. Можем да продължим да се срещаме и да излизаме заедно както преди.
— Разбира се, че можем — кимна Стивън и сложи ръце на раменете й. — Емили, с риск да ти се сторя вулгарен, ще те попитам имаш ли някаква представа от любовния акт?
Тя се изчерви и кимна, после се опита да се измъкне от ръцете му, но не успя.
— Тогава сигурно разбираш, че ако продължим да я караме както преди, само ще се измъчваме. Страстта, която изпитваме един към друг, води към леглото. Моето легло. Искам те там, като моя съпруга. Отговори ми, Емили! — Той се втренчи в нея. — Обичаш ли ме?
— Да, но не мога да се омъжа за теб.
— Защо, по дяволите?
— Защото баща ми ме сгоди за Гленгармон!
Стивън отстъпи назад и задъхано изрече:
— Кога?
— В нощта преди да отпътуваме за Испания. — Тя се разтрепери и закърши безпомощно ръце.
— Но това е немислимо, отвратително! Той не може да те насили да се омъжиш за онзи старец! Няма да го позволя!
— Нямаш избор. Нито пък аз. Именията на маркиза граничат с нашите, а баща ми иска да притежава тези земи. Иска ги така, както са ги искали баща му и дядо му, и всички негови предшественици. Може да ги има единствено като пожертва мен. Маркизът ме иска достатъчно силно, за да се съгласи част от имотите му да се прехвърлят на мое име.