Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
— Майка ми ще бъде най-щастливата жена на света! — отбеляза доволно Клейтън.
— Можеш да я зарадваш с новината, че ще става баба още щом слезем за закуска.
Клейтън, който все още не можеше да забрави, че майка му е съдействала на Уитни да се скрие от него, твърдо рече:
— В такъв случай предпочитам да изчакам до следобед.
37.
Клейтън откри майка си в трапезарията. Когато херцогинята видя грейналото от щастие лице на снаха си, тя също се усмихна в отговор. Усмивката й леко помръкна, когато синът й се наведе над нея, целуна я и й прошепна:
— Бих искал да ми отделиш няколко минути насаме, преди да седнем на масата.
— Добре — отвърна Алисия Уестморланд, извини се на насядалите около масата гости и тръгна към малка стаичка в дъното на коридора. Клейтън я последва. Погълнати от мислите си, и двамата пропуснаха да забележат, че Уитни ги следва. Херцогинята я видя едва когато понечи да затвори вратата и я пусна да влезе.
По пътя към стаичката Алисия беше успяла напълно да възвърне самообладанието си. Нямаше намерение да се оправдава. В крайна сметка беше приютила не друг, а собствената си снаха! Нима можеше да бъде упреквана за това?
— Съдейки по хладното ти държание към мен от снощи, допускам, че си ядосан, задето съм задържала Уитни в дома си — започна направо тя. — Нямам представа какво си направил, за да я накараш да предпочете бягството пред това да остане под един покрив с теб — тя е прекалено лоялна, за да обсъжда подобни неща дори с мен. Но съм сигурна, че каквото и да си направил, то е било много лошо! От тази гледна точка би било нечовешко да й откажа подслон.
Клейтън беше помолил майка си за кратък разговор с едничката цел да й съобщи радостната новина, че дългоочакваният внук е на път да се появи. Беше решил да не повдига въпроса за Уитни. Реакцията на майка му го развесели и изненада.
— Разбирам какво искаш да ми кажеш — отвърна хладно той, с мъка потискайки усмивката си.
— Нима?
— Да.
Херцогинята беше толкова изненадана, че изостави всякакви преструвки.
— О! Много мило от твоя страна. Трябва да призная, че очаквах да влезем в спор.
— И това успях да схвана — кимна Клейтън.
Тя пристъпи напред и топло го прегърна.
— Много съм доволна, че имахме възможност да си поприказваме. Сега трябва да се връщам в трапезарията. Между другото, Лангфорд ще се зарадва, че си тук. На няколко пъти пита за теб. И може би още не си видял Стивън, но той пристигна преди половин час, придружен от четирима младежи. Дошли са да се насладят на хубавото време и на прелестните рози в градината ми.
— Стивън не понася миризма на рози — отбеляза Клейтън. Херцогинята знаеше много добре, че по-малкият й син съвсем не беше дошъл заради розите й, а за да се увери със собствените си очи в резултатите от малкия им заговор.
— Брат ти наистина ме изненада, когато се появи тук, и то с приятели, но в същото време изпитах огромно облекчение, защото Лансбъри и неговата дъщеря, лейди Емили, също дойдоха неочаквано. Ако Стивън не беше тук, горката лейди Емили щеше да скучае. Всичките ми гости са над петдесетте. Между другото, тя е изключително красива.
Посегна да отвори вратата и понечи да излезе, но се спря. Синът й и снаха й я гледаха усмихнати.
— Е, ще вървим ли? — попита херцогинята.
— Мисля, че ще трябва да почакаш, докато разбереш защо всъщност исках да говоря с теб — рече Клейтън.
— Предположих, че ще ми искаш обяснение за това, че не изпратих Уитни обратно при теб — подхвърли тя.
— Май наистина трябваше да го направя — засмя се синът й. — Но все ми се струваше, че е по-важно да ти кажа нещо друго. Ще ставаш баба.
Херцогинята разтвори ръце и се спусна към двамата. Лицето й беше озарено от щастлива усмивка.
— О, мили мои! — възкликна тя и ги хвана за ръцете, допря страни до дланите им и тъй като не намираше достатъчно силни думи, за да изрази възторга си от новината, повтори: — О, мили мои!
38.
Граф Лангфорд беше висок и слаб мъж, прехвърлил осемдесетте. Беше братовчед на бащата на Клейтън. Когато Клейтън и Уитни излязоха под ръка от трапезарията, старецът се изпречи пред тях и каза:
— Клеймор, мога ли да поговоря с теб? — Хвърли извинителен поглед към Уитни и добави: — Разбирам, че вашият съпруг е пристигнал едва снощи, мадам, но ако не възразявате, ще ви го отнема за малко. Въпросът е спешен.
— Разбира се — любезно отвърна тя. — Ще потърся Стивън и компанията му.
Лангфорд се опря на рамото на Клейтън, сякаш търсеше подкрепа.
— Твоята жена е не само много красива, но и невероятно любезна. Вчера прекара няколко часа с мен, търпеливо изслушвайки всички подробности относно проучванията ми в областта на древните философи. И не само това. Дори се престори, че е във възторг както от темата, така и от самия мен! — намигна графът на Клейтън. — Накара ме да се почувствам с двадесет години по-млад.