Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Светлана затегна халата и скръсти ръце.
— О-па.
— Изненада, Казанова — поздрави Фернандо.
Брадли се намеси:
— Господине, господин Д’Алесандро се обажда. Каза, че било важно.
— Забаламосай го няколко минути, Лес.
— Слушам, господине.
Лестър бързо излезе.
— Не знаех, че си тук, бабче — призна Кастило.
— И на мен така ми се струва — обади се Мария.
— Нито пък ти — добави Чарли.
— Тъкмо си приказвахме със Светлана — обясни доня Алисия. — Фернандо и Мария бяха така любезни да ме докарат и тъкмо се канеха да си тръгват.
— Да не би ти да оставаш? — попита Фернандо.
— Трябва да поговоря с Карлос — заяви доня Алисия. — Насаме.
Фернандо започна да обяснява:
— И едно време казваше същото, когато спипаше грингото да върши някоя магария. Сега ще го завлече в обора и ще му съдере кожичката.
— Ще накарам някой да ме докара — продължи доня Алисия. — Вие с Мария се връщайте при децата.
— Няма да мръдна оттук, докато не науча как са се запознали подполковниците — заяви Мария. — Да не би да сте стари колеги от армията?
— Нещо такова — отвърна Кастило. — Аз имам самолет. Ще закарам бабчето.
— Видях един „Лиър“ в хангара — рече Фернандо. — Какво стана с твоя „Г-III“?
— Трябва да се обадя по телефона — заяви Кастило и избегна въпроса. — Извинете ме.
— Може ли да остана, Карлос? — попита доня Алисия.
Той я погледна за момент.
— Как може да питаш, бабче? — тросна се той.
(Три)
— Извинявай, че те накарах да чакаш, Вик — започна Кастило. — Още спях.
— Разбрах — отвърна Д’Алеснадро. — Кога ще ме запознаеш с нея?
— Скоро. Виж, Лестър събира останалите, само още минутка.
— Нали всички знаят всичко?
— Абсолютно.
— Беше още момче, когато те научих на тези мурафети — продължи Д’Алесандро.
— А ти, Вик, все още имаше коса. Беше доста отдавна.
— Всъщност мислех си за онези дни днес сутринта, докато тичах по Смоук Бомб Хил с полковник Хамилтън.
— И генерал-лейтенанта ли?
— Нямам представа за кого говориш, подполковник — заяви Д’Алесандро.
Кастило даде знак на Брадли да въведе останалите в стаята.
— Всички са тук, Вик — заяви Кастило.
„Включително баба ми, която не мога да изгоня, защото не е руска шпионка. Аз съм този, който спи с руска шпионка. Тя ще остане тук с брат си, също руски шпионин, който току-що стисна ръката на баба ми.“
— Здравейте всички — започна Д’Алесандро. — Проблемът ни е полковник Хамилтън, с когото, както тъкмо казвах на Чарли, потичах тази сутрин. Той остана съкрушен, когато научи, че казармата, в която навремето е командвал взвод, е разрушена много отдавна. Освен това заяви: „Разбира се, че заминавам за Конго.“
Кастило го прекъсна.
— Няма начин. Може да отиде до Буджумбура, но дори и при този вариант ще ми бъде крайно притеснено.
— Ще трябва сам да му го кажеш, Чарли.
— Аз съм най-обикновен подполковник. Той е полковник. Накарай Макнаб да му каже.
— Кого?
— Генерал-лейтенант Макнаб.
— Той не ти ли каза…
— Какво да ми е казал?
— Генерал-лейтенантът вече не те познава — уточни Д’Алесандро. — Не те е виждал, откакто си заминал за Вашингтон преди куп време, и единственото, което е чул, че си загазил яко. Знае, че си отвлякъл двама руски шпиони от ЦРУ и отказваш да ги върнеш. Мисли, че си срам за униформата, и вече действа, за да те изритат от армията. Дори не му минава през ум да говори с теб, така че да не си посмял да му звъниш.
Кастило забеляза изражението на Светлана, а след това и на баба си.
— Бях забравил — въздъхна той.
„Спомням си, че ми каза: «От мига, в който излезете, нито знам къде сте, нито какво правите, освен че нагазвате в дълбоки води.» Само че досега дори не се бях замислял какво се опитва да ми каже.“
— Не забравяй такива важни неща, Чарли — предупреди го Д’Алесандро.
— Къде е полковник Хамилтън?
— Пратих го с хеликоптер в „Кемп Макол“. Реших, че като види на каква зверска тренировка са подложени момчетата в последния стадий на обучението, ще се откаже. Не съм обаче много обнадежден, Чарли.
— Върни го. Нека да се обади. Колко време ще отнеме?
— Приблизително час.
— Добре. Нещо друго?
— „Еър Танзания“ е боядисан и готов. Чичко Рем избира стрелците и е почти готов. Получихме картите от Военновъздушните сили в Хърлбърт и ти ги изпратихме. Лестър не ти ли каза?
— Още не. Налага се да отидем да купим принтери…
— И допълнителен драйв. Тези неща направо поглъщат байтовете.
— Няма да забравя. Това ли е всичко?
— Ще ти звънна веднага, щом върна Хамилтън в цивилизацията. Край на разговора.