Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Така не само че не се налагаше да вземе душ, ами шумът, който щеше да вдигне, можеше да го събуди. Когато дръпна водата в тоалетната, имаше чувството, че изригва гейзер.
Ами как ще се облече? Нямаше смисъл да се облича, за да слезе тихо в кухнята, за да си направи чаша чай и да препече филийка, след това да се върне и отново да се съблече.
Огледа се и намери разрешение.
В първия гардероб, който отвори, откри халат, закачен на кукичка. Беше стар, износен и пооръфан по краищата, но пък бе толкова мек. Вдигна го, за да го огледа, и откри, че е чист. След това забеляза, че е останал от военния колеж на Карлос. На гърба му бе изписано „Американска военна академия“, а отпред, на гърдите, се виждаше герб.
Тя го облече и се усмихна, когато си каза, че е облякла халата на Карлос от студентските му години.
„Колко приятно.“
„Много интимно…“
Не си облече бельо. Не обичаше да слага същото бельо, което вече бе носила, а нямаше смисъл да облича чисто, преди да се е изкъпала, още повече че след няколко минути щеше да го свали.
Отвори вратата на банята, огледа се, ослуша се и едва след това излезе в коридора. Хукна боса към кухнята.
Ослуша се на вратата, за да е сигурна, че няма никой, след това влезе бързо и затвори тихо вратата.
Когато се обърна, погледът й попадна на трима непознати, насядали около масата в кухнята.
Единият беше много едър, мургав. Другите две бяха жени — мургава, привлекателна, с латино черти, малко по-млада от мъжа, и дама с посребряла коса, седнала с изпънат гръб, вероятно някъде в средата на шейсетте, може би дори по-стара.
Светлана се усмихна с неудобство и кимна.
Възрастната дама й се усмихна.
— Е, мила, виждам, че Ранди е бил прав. Каза, че доста си те бива.
Светлана мълчеше.
— Аз съм Алисия Кастило, мила. Бабата на Карлос.
Светлана продължаваше да мълчи.
Доня Алисия посочи.
— Това е другият ми внук, Фернандо, а това е съпругата му, Мария.
— Говорили сте с Ранди? — рече неочаквано Светлана.
— Обади ми се веднага щом се върна от Форт Райкър. Беше много развълнуван, когато ми каза, че Карлос „си има приятелка. Доста си я бива.“
Светлана мълчеше.
— Спомена, че се казваш Светлана — много красиво име! — и ми каза, че внукът ми вече не е сам и това било чудесно!
— Ранди е много мило момче — отвърна Светлана. — А вие сте му прабаба.
— Нарича ме бабче.
Светлана въздъхна.
— Бикът излезе на светло или каквото там Карлос казва. Като пълна глупачка го издадох, когато видях Ранди. Сега, като се замисля, съм доволна, че стана така.
— Изпуснахме кравата от обора — уточни Фернандо.
— Точно така — съгласи се Светлана.
— Значи Ранди знае — обади се отново Фернандо.
Светлана кимна.
— Господи! — ахна доня Алисия. — Как мина?
— Добре. Говориха си дълго и се разбраха да пазят тайна.
Фернандо изсумтя.
— Все някога щеше да излезе наяве. Нямаше начин да остане „тайна“ още дълго.
— Дяволите да те вземат, Фернандо — кипна Мария. — Аз знаех още от самото начало, а ти все повтаряше, че имам мръснишки мисли и съм прекалено подозрителна.
— Къде е грингото? — попита Фернандо.
— Фернандо! — надигна предупредително глас доня Алисия.
— Кой? — учуди се Светлана.
— Карлос Гилермо Кастило или Карл Вилхелм фон унд зу Госингер, или каквото там име е решил да използва днес.
— Оставих го да спи. Беше изтощен.
— Сигурно — погледна я многозначително Мария, след това отпи глътка кафе.
Светлана сви рамене.
— И бика изпуснахме от плевнята, нали?
— Естела знае ли кой в коя стая е? — попита Фернандо.
Светлана кимна.
Той погледна доня Алисия и се ухили.
— Значи затова домакинката липсва, нали, бабче? Чула е, че кацаме, видяла те е, че слизаш от самолета, и е решила, че е най-добре да се спаси нанякъде.
Вратата на кухнята се отвори отново. Влезе ефрейтор Лестър Брадли от морската пехота.
— Пехотинците са на линия — обади се Фернандо. — Само че въпросът си остава.
— Млъквай, Фернандо — нареди доня Алисия. — Здравей, Лестър.
— Госпожо — отвърна любезно Брадли.
- Semper Fi22, Лес — обади се отново Фернандо.
— Казах ти да мълчиш — повиши глас доня Алисия. — Какво да направим за теб, Лестър?
Брадли се обърна към Светлана.
— Подполковник, знаете ли къде е подполковникът?
— Как я нарече? „Подполковник“ ли? — полюбопитства Мария.
— Подполковникът си търси проклетата хавлия — провикна се Кастило от коридора, след това влезе в кухнята, докато закопчаваше ризата, с която бе предишния ден. Тя почти покриваше боксерките му.
22
„Semper Fi“ от „Semper Fidelis“ (лат.) — Винаги верен — мото на американските морски пехотинци. — Бел.прев.