Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Хамилтън замълча за кратко, очевидно спомнил си собственото предложение да се вслушва в съвети.
— Слушам ви, подполковник.
— Ще изпратя майор Милър да ви посрещне, господине. Имаме къща в Александрия — също и хотелски апартамент в „Мейфлауър“ — където ще се чувствате удобно. Намира се в цен…
— Знам къде се намира, подполковник — прекъсна го Хамилтън. — В някои среди се нарича мотел „Моника Люински“.
— Да, господине, чувал съм това име. Майор Милър може да ви заведе до различните посолства, след това да се върне до Форт Детрик за оборудването ви.
— И как ще се върнем във Форт Браг? Кастило? За това помисли ли?
— Изслушайте ме, господине.
— Добре.
— След това майор Милър ще закара оборудването до Балтимор, където ще чака самолет, който да отведе двама ви с господин Деуит — и, разбира се, оборудването — в Браг.
— Има ли някаква причина, която не ми е известна и поради която двамата с господин Деуит трябва да се връщаме във Форт Браг?
„Мама му стара.“
— Не, господине. Не съм го обмислил.
— Очевидно. — Той замълча за повече ефект. — Щом си получим визите, можем да тръгнем.
— Добре, господине. Майор Милър може да уреди пътуването ви до Африка.
— Би било полезно.
— Господин Д’Алесандро ще информира Милър за часа, в който ще кацнете на „Рейгън“ — добави Кастило.
Последва дълго мълчание, докато двамата мъже мислеха. Най-сетне полковник Хамилтън заговори:
— Това е всичко, нали така, Кастило?
— Не се сещам за друго, господине.
— Ще се чуваме, разбира се.
— Добре, господине.
— Как се затваря това чудо, господин Д’Алесандро?
(Шест)
— Знам какво мислиш, Карлос — рече Дмитрий Березовски, след като Кастило се разбра с Милър. — Но тази работа можеше съвсем да се обърка, ала не стана.
— Справи се добре, Чарли — похвали го с възхищение Дейвидсън. — Той е просто един надут пуяк.
— Който ще си намери мястото в казана с вряла вода на канибалите.
Березовски се разсмя.
— Струва ми се, че полковникът знае как да се оправя с канибалите.
Кастило го погледна и поклати глава.
— След като безкрайният ти оптимизъм свали тази тежест от плещите ми, може ли да се върнем към списъка на Брадли за пазаруване? — Погледна го. — Какво измисли, Лес?
— Господине, знам какво ни е необходимо, но едва ли ще успеем да го купим в обикновен магазин.
— Което означава, Лес, че няма да си лягаш, докато не напазаруваш. Покажи ми какво си написал?
Брадли му подаде лист. Кастило го огледа внимателно и го постави на масата.
— Не знам какво да очаквам и току-що ми хрумна — някои от вас може и да са забелязали, че се справях доста добре като шеф — че когато не знаеш дали нещо ще ти бъде от полза, най-добре е да попиташ.
Той се наведе и натисна едно от копчетата на радиото.
— К. Г. Кастило. Доктор Кейси. Закодиран разговор.
— Един момент, подполковник — отвърна зноен електронен глас. — Ще опитам да ви свържа.
Гласът на доктор Алойшъс Франсис Кейси — интересна смес от бостънски ирландски и южняшки — прозвуча десет секунди по-късно.
— Здрасти, Чарли. Какво, по дяволите, правиш на трийсет и шест километра от Мидланд, Тексас?
„Той пък откъде знае?“
— Добро утро, доктор Кейси.
— Наречи ме още веднъж така и не само че ще затворя, ами ще направя така, че слушалката да гръмне в ухото ти.
— Извинявай.
— Простено ти е. Знам, че не носиш на алкохол. Не мога да взривя слушалката — но това е добра идея, ще поработя по този въпрос — но джипиесът работи безотказно, нали? Стига наистина да си на трийсет и шест километра от Мидланд, Тексас.
— Точно там съм.
— Мога да си поиграя с индикатора до една десета от километъра — може би до два метра — стига да ми остане време. Какво да направя за теб, Чарли.
— Тъкмо се канех да изпратя Лестър да пазарува в „Рейдио Шак“ или на някое друго подобно място…
— Момчето пехотинец с теб ли е? Semper Fi, Лес!
— Добро утро, доктор Кейси — отвърна Брадли.
— Ти можеш да ме наричаш така. Вие, пехотинците, трябва да се научите да проявявате уважение към хора като мен.
Брадли се ухили, когато чу думата „пехотинци“.
— Така си е, господине.
— Чарли, не ми каза какво трябва да купи Лес.
— Трябва ни нещо, на което да прехвърляме данните от едно радио на друго, може би няколко радиа. Така че трябва устройството да е бързичко.
— И преносимо. Да се самозахранва или да има източник на енергия поне за два часа.
— Точно така.
— Какво друго?