Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Прожекторите на пистата в „Дабъл Бар Си“ бяха запалени след доста груб и твърде невъзпитан разговор между двамата братовчеди — подполковник Чарли Кастило и господин Фернандо Мануел Лопес — проведен преди трийсет минути.
— Ало?
— Господин Фернандо Лопес, ако обичате. Звъня от Белия дом.
— Да, сигурно.
— Вие ли сте господин Лопес?
— Признавам без бой.
— Свързах ви с господин Лопес, подполковник.
— Фернандо?
— Мама ти стара, гринго. Тъкмо заспивах.
— Благодаря ти, че сподели този факт с мен.
— Не можа ли да почакаш до утре сутринта? Да не би вече да е съмнало?
— Трябва да включиш прожекторите на пистата в „Дабъл Бар Си“.
— Тогава позвъни в ранчото и кажи: „Пуснете прожекторите на пистата.“
— Нямам номера.
— Да не би да си на път към ранчото?
— Не, но мислех, че ще бъде доста забавно да те събудя, за да те накарам да пуснеш лично прожекторите и да уплашиш гърмящите змии, които се припичат на тях през деня.
— Не само че си дрънкало, гринго, ами си и пълен досадник, да знаеш.
— Имам трийсет минути, дебелако. Обади се в скапаното ранчо и накарай някой да пусне скапаните прожектори. И не казвай на никого, че си идвам.
— Защо ли не се изненадвам?
— Ако прожекторите не са пуснати, когато пристигна, ще кажа на Мария, че пак си щипал задниците на русокоси сервитьорки.
— Нещастник. Хайде, затваряй, за да се обадя в ранчото.
— За мен беше удоволствие да си побъбрим, тлъсто изчадие. Край на връзката.
В края на разговора Светлана Алексеева, която седеше на мястото на втория пилот в „Лиърджет“-а, попита, обзета от любопитство:
— Карлос? С кого говореше?
— С братовчед си Фернандо. Той ми е по-скоро като брат. Много готин човек.
След това включи микрофона и любезно помоли въздушен контрол за разрешение да не каца в Мидланд, а на частна писта наблизо.
Два „Юкон“-а ги чакаха пред хангара.
Кастило слезе последен от самолета. След като затвори вратата и сложи клинове под гумите, а след това затвори тежката врата на хангара, ниска едра мургава жена слезе от единия „Юкон“ и хукна към него.
— Карлос — провикна се тя, стисна лицето му между дланите си и го целуна с обич.
— Свет — представи я Кастило. — Това е Естела. Тя управлява това място от… открай време. Естела, това са приятелите ми Сюзън Барлоу и брат й Том. — Посочи Дейвидсън и Брадли. — Познаваш Джак и Лестър. Те ще останат у нас две седмици и не искаме никой да разбира.
Тя не се изненада никак. Без да каже и дума, подаде ръка на всички.
— Е, да вървим вкъщи и ще ви направя нещо за ядене. Ернесто ще ви донесе багажа.
— Съжалявам, че нямаше повече — обясняваше Естела, подпряла ръце на ханша, докато оглеждаше масата, след като групата се нахвърли върху пържолите, яйцата и салатата „Цезар“. — Само че Фернандо се обади преди малко.
— Беше прекрасно — кимна Светлана.
— Ще настаня Лестър и сержант Дейвидсън в стаите, в които обикновено спят — заяви Естела, — господинът ще бъде в последната стая отдясно, а дамата — в съседната.
„По дяволите, помисли си Кастило. Хващай бика за рогата.“
„Няма да се крия в собствената си къща. Освен това бабчето я няма.“
— Естела — започна той, — дамата ще остане при мен.
Естела го погледна ококорено, след това се прекръсти.
— Естела — обади се Дмитрий Березовски, — аз съм й брат и също като теб съм християнин. Знам как ти се струва, но открих спокойствие в Светото писание, което ни призовава да не съдим, за да не бъдем съдени.
Естела погледна първо единия, след това другия.
— Само доня Алисия да не разбере — заяви притеснено тя. — Или пък Фернандо. Или, да пази господ, Мария!
— Добре — заговори двайсет минути по-късно Кастило. — Радиото е монтирано. От утре сутринта до него да има човек по двайсет и четири часа на ден. Това означава, че трябва да научим Дмитрий и Свет да го използват.
— Само Дмитрий, Карлос. Свет вече знае как да работи с него.
— Тогава само Дмитрий има нужда от инструктаж — кимна Кастило. — Освен това, старши сержант, трябва да направим график за дежурствата.
Дейвидсън кимна.
— След закуска утре, когато имаме необходимото — принтери, скенери, касетофони и каквото още е необходимо, след като ефрейтор Брадли ги одобри, Дейвидсън или Брадли, или и двамата, отиват до Мидланд, за да открият магазин за офис оборудване или нещо подобно, откъдето да купят всичко, което ни е необходимо. След това се настаняваме в библиотеката. Чак след това можем да седнем да си клатим краката, докато чакаме доклад от другите за онова, което предпочитах да свърша сам.