Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Преди време, когато всичко това едва започваше, предишните Върховни се опитваха да го уверят, че понякога е необходимо да бъдат жертвани отделни личности в името на политическия успех. Сега обаче Върховният се питаше дали някога някой от тях се е изправял лице в лице с онези, които е трябвало да жертва.
— Дванайсет минути до целта — докладва Такара. — След десет минути ще бъдем в обхвата на лазерните им оръдия.
— Разбрано — отвърна Халоуей и погледна през прозрачния похлупак към разпилените светлини на зхиррзхианския лагер пред тях. Един тих глас вътре в него му повтаряше, че Мелинда Кавана не би одобрила постъпката му. Може би дори щеше да го намрази, като се имаха предвид чувствата й към зхиррзхианците и най-вече към Прр’т-зевисти.
Но това вече едва ли имаше някакво значение. Сега нейният живот бе заложен на карта, както животът на брат й и на много други миротворци. Заслужаваше си да жертва чувствата й, за да опази всички тези хора.
— Започваме — нареди той.
Бавно, почти неохотно, зхиррзхианските войници отместиха пушките си от Фелиан. Мелинда въздъхна облекчено…
И застина, когато дулата им се насочиха към Трр-гилаг.
— Почакайте! — извика тя. — Не. Спрете!
— Късно е, Мелинда Кавана — рече Трр-гилаг, изправи се и нави опашка, сякаш очакваше да се случи неизбежното.
— Спрете — молеше се Мелинда. — Кажи му… кажи му, че ще сключим сделка! Ако Фелиан го пусне…
Трр-гилаг изстена и по тялото му премина ужасна конвулсия. Той се извърна на една страна, преви се в кръста и се строполи на пода.
— Не! — изкрещя Мелинда, обърна се към двамата зхиррзхианци…
И стана свидетел на неописуема сцена. Клнн-даван-а бе коленичила и само това, че Клнн-вавги я държеше за рамото, бе попречило да се просне на пода. Самият Клнн-вавги се държеше за ръба на масата и се полюшваше бавно, сякаш беше пиян. Двамата войници също се поклащаха, подпрели се на пушките, за да не паднат.
И тогава Прр’т-зевисти нададе пронизителен писък, едновременно болезнен и страховит… и Мелинда разбра.
— Фелиан, вземи им оръжията — викна тя. — Бързо!
Мнов-корте се извиваше замаяно в хватката му и се опитваше да го бутне настрани. Фелиан го притегли към войниците, дръпна една от пушките и веднага щом докосна някакво копче върху пулта, Мелинда почувства, че ръцете и краката й са свободни. Тя изтича при Фелиан и взе втората пушка.
— Какво става тук, по дяволите? — попита той.
— Халоуей нареди да поставят радиопредавател на бял шум в монитора — обясни му тя. — Не знаех обаче, че го е снабдил с дистанционно управление.
— Това май доказва напълно теорията за старейшиноубийците — каза Фелиан и избърса едрите капки пот от челото си. — Сега какво ще правим?
— Първо ще изключим предавателя — отвърна Мелинда, като се подпираше на пушката.
— Не, Мелинда Кавана. Не бива…
Тя вдигна глава. Побиха я тръпки. Беше гласът на Прр’т-зевисти, но изменен до неузнаваемост от болка.
— Трябва да го изключа, Прр’т-зевисти.
— Не. — Върху прозрачното лице на Прр’т-зевисти се четеше страдание. — Оставете машината… да работи. Само… така… можете да спрете… атаката.
— Не мога да те оставя да страдаш — възрази тя.
— Налага се — рече Фелиан и стисна по-здраво пушката. — Той е прав — трябва да излезеш навън и да спреш Халоуей преди да е развалил всичко. Ако не е предавателят, няма да изминеш и десет метра, без зхиррзхианците да се намесят.
Мелинда прехапа устни. Страданието им беше непоносимо…
„Но поне не ги убива — повтаряше си тя. — Нито старейшините, нито войниците. Ти си лекар, мисли първо за най-важното“.
— Добре — съгласи се тя. — Какво да направя?
— Първо свали този костюм — каза й Фелиан и се пресегна да разкопчае яката. — Нищо чудно някъде отвън да има и второ пусково устройство. Иди при въздушната кола в южния край на площадката — тази, с която е пристигнал Яновиц. Сигурно е снабдена с лазерен комуникатор. Знаеш ли как се работи с него?
— Мисля, че да — отвърна Мелинда, докато смъкваше костюма. — И после?
— После ще се свържеш с Халоуей и ще направиш необходимото да се прибере в базата — отвърна навъсено Фелиан.
Тя погледна Трр-гилаг, който продължаваше да се гърчи на пода.
— Трр-гилаг?
— Ще обясня всичко на Клнн-вавги — простена той. — Върховният сигурно също ще разбере. Върви. Побързай!
— Добре. — Мелинда отвори вратата и спря. — Дай ми две минути… — рече тя на брат си. — После искам да счупиш предавателя. Ако не спра Халоуей, не искам да оставя зхиррзхианците безпомощни в ръцете му.
Фелиан стисна зъби, но кимна.
— Две минути. Успех.