Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Подчинявам се — рече Трр’т-рокик. — Благодаря ви. Ще се помъча да ви върна вярата.
После изчезна.
— Какво искаше да каже? — попита Кавана.
— Нямам представа — рече Бронски. — Но сега не е време да се помайваме, за да разберем. Тръгвайте.
Той ги поведе в нощта. И трите луни на Мра грееха в небето, окъпвайки повърхността в бледожълта светлина.
— Какво ще правим сега? — тихо попита Кавана. — Ще им избягаме ли?
— Безпокоят ме онези амбразури. — Бригадирът кимна към скалистата стена, зад която по-рано се бяха крили буртите. — Все още само можем да гадаем какъв е бил замисълът на Валойтаджа.
Трр’т-рокик се появи отново.
— Зад завоя са приземени три мрачански въздушни коли — докладва той. — Там има още две — той посочи с език наляво, — и пет оттатък скалистия хълм.
— Провери какво има там. — Кавана посочи амбразурите в стената. — Виж дали не се спотайват врагове.
Призракът изчезна и се върна след миг.
— Там няма никой.
— Не бих имал нищо против да разполагам с няколко такива съгледвачи — промърмори Бронски. — Хайде.
Стигнаха до въздушната кола без никакви премеждия. Бронски се намести на седалката на пилота и набързо прегледа пулта за управление. После включи енергоподаването и пултът се озари в светлина.
— Господа, стискайте палци — заяви Бронски. — Започва се.
— И как смяташ да избегнеш останалите мрачански кораби? — попита Кавана.
Бронски му се усмихна напрегнато и каза:
— В интерес на истината, дори не възнамерявам да опитвам.
Когато Мелинда най-сетне дотича до въздушната кола, ревът на снишаващите се кораби вече се чуваше съвсем ясно. Наоколо се виждаха много зхиррзхианци — някои се полюшваха прави, но повечето се въргаляха по земята, обхванати от мъчителни конвулсии. Безпомощни и безвредни. Но това лесно можеше да се промени. За не повече от трийсет секунди.
— Кавана?
Мелинда подскочи.
— Кой…
— Яновиц, докторе — представи се сержантът и се подаде иззад колата. Той също бе свалил имобилизиращия костюм. — Предположих, че ще се отървете от пазачите. Къде е командир Кавана?
— С него всичко е наред — увери го Мелинда. — Трябва да вляза вътре и да съобщя на полковник Халоуей да спре атаката.
— Шегувате се! — Яновиц я погледна втрещено. — Нещо им стана на всички тия зхиррзхианци — сега е най-подходящият момент за нападение.
— Зная какво е станало — отвърна Мелинда, споходена от внезапно вдъхновение. — Това е клопка…
— Трябваше да се сетя — промърмори ядосано Яновиц. — Елате.
Заобиколиха колата и затичаха към товарната платформа. В подножието й лежаха и потръпваха двама зхиррзхианци. Яновиц ги заобиколи, скочи на платформата и се пъхна през отворения люк. Мелинда го следваше на крачка…
Изведнъж Яновиц отскочи назад и се просна по гръб на платформата.
— Сержант! — извика Мелинда и коленичи до него. Дори в сумрака виждаше ясно голямото тъмно петно, което бавно се разширяваше на гърдите и рамото му. Посегна към ръкава си, за да откъсне парче плат, и изруга, когато пръстите й докоснаха кожа. Потърси пипнешком раната — не беше в гърдите, нито в шията, а по-нагоре — на бузата. Поне нямаше да изгуби смъртоносно количество кръв.
Стига преди това да не издъхнеше от зхиррзхианската отрова. Трябваше да действа бързо…
Той премигна, отвори очи и прошепна:
— Оставете ме. Предупредете… полковника.
Мелинда преглътна сълзите си.
— Тръгвам. — Тя се изправи…
И замря. Точно до отворения люк стоеше зхиррзхианец. Подпираше се на преградата с ръка, но инак не изглеждаше да е под въздействието на старейшиноубиеца.
Без съмнение благодарение на металните стени на кораба.
— Трябва да вляза вътре — каза му тя. — Моля ви, трябва да спра атаката.
Зхиррзхианецът не отговори. Изведнъж някой зад нея извика.
Тя бавно се обърна. Двамата войници в подножието на платформата вече се бяха изправили и държаха пушките си насочени срещу нея. Навсякъде из полето останалите зхиррзхианци също се надигаха.
Следвайки инструкциите й, Фелиан бе разрушил предавателя.
Неколцина зхиррзхианци дотичаха и заобиколиха платформата. Оръжията на всички бяха насочени към нея.
— Трябва да се обадя на полковник Халоуей! — извика им тя. Все някой щеше да я разбере. — Да му кажа да спре атаката.
Никой от войниците не отговори. Но изведнъж, някъде отляво, долетя познат глас:
— Мелинда Кавана?
— Трр-гилаг? — възкликна тя с облекчение. — Ела бързо — трябва да им обясниш.
Трр-гилаг изтича до кръга от войници, като им говореше в движение. Зхиррзхианецът зад люка каза нещо и получи разпален отговор.