Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Бяха някъде по средата на коридора, който водеше към задната врата на крепостта, когато Колчин внезапно спря.
— Някой идва — прошепна той и отстъпи към вратата, покрай която току-що бяха минали. Надникна в помещението и кимна. След три секунди вече бяха вътре. Колчин затвори вратата и остави само тесен процеп. Малко след това Кавана дочу ритмичен тропот от крака по коридора. Шумът ги подмина, после отслабна.
— Валойтаджа? — попита тихо Бронски.
— Не — отвърна Колчин, който отвори вратата и погледна. — Непознат мрачанец с двама бурти.
— Да се надяваме, че не е смяната на поста — изсумтя Бронски.
— Чисто е — докладва Колчин.
Стигнаха края на тунела, без да срещнат никого. Бронски спря и надникна зад ъгъла.
— Хайде, какво се бавим? — подкани го Кавана.
— Не зная — отвърна Бронски. — Но имам усещането, че нещо не е наред. Твърде лесно се измъкнахме.
— Те искаха да ни убият — отвърна Кавана. — Какво по-лошо може да ни се случи?
— Прав си — призна Бронски. — Добре, да опитаме. — Той пристъпи в следващия тунел…
— Лорд Стюарт Кавана.
Кавана се извърна в посоката, от която идваше гласът. Трр’т-рокик най-сетне се бе появил отново.
— Трр’т-рокик! — възкликна Кавана облекчено. — Помислихме си, че нещо ти се е случило…
— Какво става на Доркас? — прекъсна ги Бронски.
— Положението е все така сериозно — отвърна старейшината. — Сега даже повече. Мрачанците са спуснали втора метална преграда, този път право върху „Затворена уста“. Екипажът е напълно отрязан от света. Освен това окачват разни предмети на тавана на хангара.
— Какви предмети? — попита Бронски. — Да не са издължени тесни тръби? — Той показа с ръце.
— Да — потвърди Трр’т-рокик. — Много такива, в пакети. И много пакети.
— Насочени взривове — изруга Бронски. — Валойтаджа ще се опита да срути хълма върху хангара.
Кавана почувства, че не му достига въздух.
— Но нали корабът е вътре?
— Да. Това се нарича заравяне на собствените грешки — рече Бронски, загледан към изхода на втория тунел. — Знаех, че може да се случи нещо подобно, но не предполагах, че зхиррзхианците ще пратят толкова бързо втори кораб на помощ на първия.
— Но… о, Боже! — досети се Кавана. Разбира се: Върховният вожд навярно веднага бе изпратил втори кораб, за да провери какво става с първия. С приближаването си той е бил засечен от мрачанските тахионни детектори.
И Валойтаджа, чиито най-упорити опити не бяха довели и до драскотина върху корпуса на „Затворена уста“, бе решил да приключи всичко с един удар.
— Значи смята да срути цялата планина върху кораба и да избие всички на борда — промърмори Кавана. — След което, без съмнение, да стовари вината върху нас.
— Което означава — допълни Колчин, — че двамата бурти, които видяхме, са бързали към нашата стая.
— За да ни подготвят за големия финал — съгласи се Бронски. — Трупове на хора, които да покажат на зхиррзхианците.
Бяха стигнали дъното на тунела и вратата, през която ги бяха въвели в крепостта.
— Какво ще правите? — попита ги Трр’т-рокик.
— Ще се опитаме да останем на една крачка пред тях — отвърна му Бронски и отвори вратата. Отвън нахлу хладен въздух. — Проклет да съм — колата, която наехме, все още си е тук. Още една грешка на Валойтаджа. — Той бутна вратата навън…
— Почакай! — Колчин го сграбчи за рамото. — Намислили са да инсценират човешка атака, нали? Е, ако е така, не им ли трябват тела, размазани при въздушна катастрофа?
— Уф! — изпъшка Бронски. — Сигурно затова не се вдигна никакъв шум заради бягството ни. Навярно са очаквали да унищожим групата, с която се разминахме, и да побегнем навън. Така, вместо да ни кара насила да излезем, Валойтаджа ни получава на тепсия.
— Искаш да кажеш, че са очаквали от нас да се качим на колата и да отлетим? — попита Кавана.
— Така предполагам.
— Невероятно! — Кавана поклати глава. — И какво според теб е пропуснал Валойтаджа?
— Ще видиш. — Бронски отвори вратата и спря. — Трр’т-рокик… виж, има доста голям шанс да не успеем. Ако се провалим, най-вероятно тримата ще умрем. В такъв случай…
Той си пое дъх и хвърли мрачен поглед на Кавана.
— Ако това стане, искам да предадеш нещо много важно на Върховния вожд. Оръжието КИОРО, от което той толкова много се страхува, всъщност не съществува. Никога не е съществувало. Разбра ли ме?
— Не съм съвсем сигурен — отвърна със странно изражение Трр’т-рокик. — Зхиррзхианците са чели за него. Фелиан Кавана също ни предупреждаваше.
— Излъгал ви е — прекъсна го Бронски. — Както и всички ние, от доста време. Но това, което ти казвам, е самата истина. Няма защо да се боите от КИОРО, нито от Общността. Постарай се Върховният вожд да узнае за това.