Специална част

— Както вече казах, това е моята област и имам известни познания. Преди известно време забелязах аномалия в производството на някои химикали, които се произвеждат в Германия, което ме наведе на мисълта, че или се използват за опити, или се складират, или и двете.

— Какви химикали? — попита тихо Макнаб.

— Имената им ще ви бъдат ли от полза?

— Какви химикали?

— С прости думи, все химикали, които се използват за биологична война. Забранени са според международните споразумения. Например зарин. Вниманието ми беше привлечено от завишеното производство на диизопропилкарбодиамид.

— Какво е това?

— С прости думи, дава възможност да се натрупва зарин в алуминий.

— Както в бойните глави ли?

— Или в кафеварка. Важното е, че притежанието на зарин е незаконно, така че защо му трябва на някого алуминий, в който да го съхранява?

— Разбирам.

— И друго привлече вниманието ми — необичайно производство в Германия и Индия на химически производни на полипептидите, доксициклини, трихотецени, микотоксини и какво ли още не.

— Все отровни субстанции.

— Точно така.

— И вие информирахте ЦРУ.

— Дори им предложих, че ако се проверява, възможното производство е в бившата германска ядрена лаборатория или на река Нава, или на река Аруими в Конго, недалече от Кисангани, навремето Стенливил. Знаете ли кой е Хенри Мортън Станли? „Предполагам, вие сте доктор Ливингстън?“ Стенливил е създаден на мястото, където Станли открива Ливингстън.

— И аз така знам — кимна Макнаб. — Защо решихте така?

— Защото и двете лабораторни дейности, атомната и химическата, изискват огромни количества вода и за охлаждане, и за други цели. Сигурно затова в ЦРУ са решили, че в старите немски лаборатории се занимават с риба. Охладителните цистерни сигурно се използват за тази цел.

— С кого от ЦРУ се свързахте, полковник? Помните ли неговото или нейното име?

— С никого не съм се свързвал. Просто написах каквото трябваше, прикрепих го към меморандума и подчертах, че трябва да бъде изпратено в ЦРУ, след което го пъхнах в общата поща. Аз съм учен, нямам нищо общо с разузнавателната общност.

— Значи нямате представа дали докладът ви е стигнал до ЦРУ.

— Просто реших, че е изпратен. Чух — вече не помня откъде — за теорията на ЦРУ за рибния завод.

— Полковник — продължи Макнаб, — току-що казахте, че сте учен. Носите униформа на медицинския корпус…

— Доктор съм.

— И носите отличителните знаци на полковник, казахте, че сте завършили „Уест Пойнт“ през 84-та, което означава, че сте войник. Каква е истината, полковник?

— Действащ офицер съм, завършил съм „Уест Пойнт“, полковник съм, но също така съм и доктор. Биохимик съм, през 86-та защитих докторска степен в Оксфорд. През 93-та защитих докторска степен по физика в Масачузетски технологичен университет.

Макнаб кимна.

— Впечатлен съм и в никакъв случай не го казвам подигравателно или саркастично.

— Господин генерал-лейтенант, най-добре да позвъня на въпросните хора веднага — предложи Хамилтън.