Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
Сандра измъкна цигара и Кейт й подаде кибрит.
— Срещнах го в курса по аеробика — започна младата жена. — Изглеждаше страхотно, направо като киноартист… Топли сини очи, разкошна руса коса… Заговорихме се…
— Какво ти разказа за себе си?
— Бил от Канзас. Имал майка и сестра, с няколко години по-голяма от него. Баща му починал рано. Растял като буйно хлапе, едва успял да завърши гимназия. На осемнадесет постъпил в армията…
— Продължавай.
— Винаги мечтаел да стане актьор. Уволнил се от казармата и дошъл тук, в Холивуд. Наел едно таванско апартаментче в Нортридж, записал се на курсове по актьорско майсторство, танци и аеробика, след това си намерил работа в някаква строителна фирма. Работел само до три. След това ходел на лекции.
— Какво ти хареса в него?
— Умееше да слуша — отвърна Сандра. — Никога преди това не бях имала истинско гадже. Баща ми не позволяваше да излизам с момчета. — В гласа й се появи горчивина. — Очевидно не искаше да давам на момчетата това, което беше запазил за себе си.
Кейт си представи картинката и почувства, че й прилошава. Нищо чудно, че Сандра е скочила в обятията на Джеймс — един солиден мъж, който предлага така желаната закрила. Да бъде за нея бащата, от когото е била лишена.
— Друго? — попита на глас тя.
— Отначало отивахме да пием кафе, сок… Такива неща. След курса… Говорехме за кино и телевизия. Нищо особено. Очевидно са ми липсвали приятели… Когато се омъжих за Джеймс, бях едва на осемнадесет…
Кейт напрегнато се приведе напред.
— Но Джеймс беше… Беше толкова… — Пръстите на Сандра започнаха да си играят с предната част на дрехата й. — Като изключим Джими, Томи беше единственото хубаво нещо в живота ми…
— Нима животът с Джеймс беше толкова тежък?
— Да — кимна с въздишка тя. — Всичко трябваше да е безупречно: най-вече облеклото ми. Бях длъжна да присъствам, да изглеждам добре, да си държа езика зад зъбите… Той и приятелите му пет пари не даваха за мен. Не ги интересуваше какво говоря, какво харесвам или не харесвам… Изобщо не допускаха, че мога да имам свое мнение.
— А Томи беше различен, така ли?
— Да — размърда се в стола тя. — Разговаряхме дълго, по цели часове… Станахме нещо като… като добри приятели. С него съм споделяла неща, за които не съм говорила с никой друг.
— Каза ли му за сексуалното насилие на баща си?
— Да — сведе поглед Сандра.
— Как го прие той?
— Каза, че човек, който е способен да стори подобно нещо с дъщеря си, не заслужава да мърси въздуха, който диша…
— А не обвини ли и теб?
— О, не! — гордо вирна брадичка тя. — Той ми вярваше!
— Кога се задълбочиха отношенията ви?
Сандра сви рамене и се закашля.
Кейт понечи да каже, че не бива да пуши, после се отказа.
— Моля те, Сандра, продължавай — меко промълви тя. — Справяш се чудесно!
— Започнахме да се разхождаме в парка… Лягахме на тревата и си говорехме. Един ден той ме целуна… — Гласът й потрепна и заглъхна.
— И?
— Беше хубаво…
— После?
— После… започнахме да натежаваме, нали знаеш… — Очите й избягваха лицето на Кейт. — Възбудата ни ставаше все по-неудържима…
— Къде го направихте за пръв път?
— В колата му, на задната седалка. Лежахме си на тревата, после изведнъж заваля… Смеехме се като луди, помня, че почти подмокрих гащичките си… Едва успяхме да се доберем до колата… Дрехите ни бяха подгизнали…
— Продължавай — настоя Кейт.
— Е, знаеш как става… Едното нещо води след себе си и другото…
— После? Какво стана след първия път?
— Започнахме да се виждаме в дома му…
— И го вършехте цели четири месеца без прекъсване?
— Не. Понякога ходехме на кино или да хапнем по един хамбургер.
— Как мислиш, Джеймс подозираше ли, че имаш любовник?
— Господи! — възкликна тя и без да се усети, добави: — Нали би ме убил! — Овладя се почти веднага и понечи да обясни: — Искам да кажа, че…
— Ясно. Не е нужно да се преструваш…
— Исках да кажа, че вероятно би ме убил…
— Разбирам — кимна Кейт. Не задълба по този въпрос, по-важно беше разказът на клиентката й да продължи. — Чувстваше ли се виновна?