Последната тайна на Дома Господен
- Автор: Зюсман Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на Дома Господен». Краткое содержание книги:
Прехвърляйки мост над хилядолетията — от библейски Йерусалим и кръстоносните походи до концлагерите и убийствата в наше време в ивицата Газа; от катарските еретици до шифровани средновековни ръкописи и отдавна загубено съкровище, — „Последната тайна на Дома Господен“ е главозамайващо приключение, написано от майстор!
— Мосер — прошепна накрая. — Родеф.
Хар Цион присви устни. Изгледа детектива и махна на мъжа с военната подстрижка, който се приближи и без дори видимо да се засили, заби юмрук в долната част на корема на Бен Рои, само на няколко сантиметра над слабините му.
— Аллах-у-акбар — промълви Халифа и потръпна, стиснал безпомощно юмруци.
Бен Рои изстена нечовешки и се свлече с омекнали крака. Вдигнаха го отново, удариха го отново, този път в горната част на гърдите, точно под гърлото, и го оставиха да се свлече първо на колене, а след това и на лакти. От устата му потече тънка струя повръщано.
— Тук има само един предател и това си ти — надвеси се над него Хар Цион, възвърнал предишния си хладен и отмерен монотонен глас. — Ти и, съдейки по това, което съм чувал за нея, твоята годеница. Има хора, за чиято смърт съжалявам, но нейната не е една от тях.
Бен Рои промълви нещо и се опита да го удари, но беше омаломощен от побоя и в замаха му нямаше никаква сила. Хар Цион отново даде сигнал и мъжът с подстрижката изрита Бен Рои в главата, разцепи ухото му и го запрати в един сандък.
— Престанете! — изкрещя Халифа, вече неспособен да се сдържа, забравил допряното до главата му узи и отвратен до дъното на душата си от онова, което виждаше.
Хар Цион се обърна бавно, сковано. Погледна египтянина с тежък и неприятен поглед и каза нещо на иврит. Дулото на узито се отдалечи и Халифа изведнъж се озова полузадушен в хватка през гърлото. На пода Бен Рои беше успял да седне. От разпраното му ухо се лееше кръв.
— Пусни го, Хар Цион — изрече дрезгаво. — Той няма нищо общо.
Хар Цион изсумтя презрително.
— Чувате ли? Обвинява нас, задето защитаваме собствения си народ, а се моли за приятеля си арабин. Това лайно може да е всичко, но, вярвайте ми, не е евреин.
Той кимна на мъжа с късата коса, който отново вдигна крак и го стовари в слабините на Бен Рои. Детективът се сви в агония. След това мъжът отиде до египтянина и без дори да забави движенията си, заби юмрук право в слънчевия сплит на Халифа. Ударът бе нанесен с контролираната професионална точност на хирург, разрязващ труп. Халифа го бяха удряли и преди, много пъти — половината от детството си сякаш прекара в юмручни схватки й в задните улици на Гиза, където израсна — но никога така. Юмрукът сякаш потъна наполовина в коремната му кухина, размаза всичките му органи и изкара въздуха от дробовете му. В съзнанието му се завъртя объркан калейдоскоп от мисли и образи — Зейнаб, петното сняг на бензиностанцията, странният синеок мъж в синагогата в Кайро — преди внезапно и съвсем неочаквано, само за миг, мъглата на болката да се разсее и да се озове право пред погледа на Лейла ал Мадани.
— Лей? — прошепна. — Защо?
Дори тя да отговори, той не я чу, защото моментът на проясняване отмина толкова бързо, колкото беше настъпил. Съзнанието му се замъгли, главата му се отметна назад и всичко потъна в мрак.
Не беше сигурен колко време е бил в безсъзнание, но трябва да е било доста, защото когато се свести, двама израелци го влачеха по централния проход, а краката му подскачаха безпомощно по каменния под („Съсипват ми хубавите обувки!“ — беше първата му несвързана мисъл). Бен Рои куцаше отпред с дуло на узи в тила, вратът и якето му бяха изцапани със спечена кръв от скъсаното му ухо; Хар Цион и Лейла вече стояха в дъното на пещерата и наблюдаваха как мъжът с късата коса разбива предната стена на сандъка с Менората с лост. Дървото се разцепи и разкри дебел пласт слама, през който стърчаха хипнотизиращи парчета злато.
Като забелязаха, че е дошъл в съзнание, израелците изправиха Халифа на крака и грубо го подпряха на една от купчините с кутии. Прилоша му и всичко наоколо се завъртя и замъгли, преди отново да дойде на фокус. Бен Рои беше до него и за момент погледите им се срещнаха и задържаха, и двамата кимнаха едва доловимо, за да отбележат присъствието на другия, да предадат, че са добре, преди отново да се отклонят и съсредоточат в ставащото отпред.
Настъпи тишина, атмосферата осезателно натежа от очакване; Хар Цион и помощникът му пристъпиха и започнаха да махат защитния пласт слама. Телата им пречеха на Халифа да вижда и затова само от време на време зърваше части от предмета, който разкриваха — извито рамо, ъгъл на постамент, отблясъци на злато, — и едва когато го разкриха изцяло и се отдръпнаха от двете му страни, успя да го види както трябва.