Последната тайна на Дома Господен
- Автор: Зюсман Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на Дома Господен». Краткое содержание книги:
Прехвърляйки мост над хилядолетията — от библейски Йерусалим и кръстоносните походи до концлагерите и убийствата в наше време в ивицата Газа; от катарските еретици до шифровани средновековни ръкописи и отдавна загубено съкровище, — „Последната тайна на Дома Господен“ е главозамайващо приключение, написано от майстор!
— Хвърли оръжието, Бен Рои.
— Не!
— Хвърли го и падни на колене!
— Ти не знаеш какво правиш! Изобщо не знаеш какво правиш, тъп арабин…
Четвъртият куршум отскочи от каменния под на по-малко от два сантиметра от десния крак на Бен Рои. Израелецът погледна надолу, нагоре, настрани, очите му проблеснаха като капки разтопена стомана, устата му се изкриви от ярост, сякаш цялата долна част на лицето му щеше всеки момент да се свлече от костите; след това с пронизителен животински вой на отчаяние и безсилие захвърли шмайзера и падна на колене. Лейла побърза да отиде и да вземе оръжието, след което го насочи към корема му.
— Тези „Воини на Давид“ — извика Халифа, — колко още остава, докато…
Млъкна насред изречението, прекъснат от студения допир на дуло в основата на врата.
— Мисля, че това е отговорът на въпроса ти. Веднага пусни оръжието и вдигни ръце.
За част от секундата Халифа си помисли да изкрещи някакво предупреждение към Лейла. Идеята беше самоубийствена и я отхвърли, преди дори да се беше оформила ясно в главата му. Остави маузера на земята и сключи ръце на врата си. Дулото се отдръпна и нечия груба ръка изви неговата зад гърба му, изправи го на крака и го обърна.
Бяха шестима, включително този, който му извиваше ръката — яки, корави, безизразни, всичките облечени със скиорски якета и, не съвсем на място, с черни шапчици на главите. Петима бяха въоръжени с узита. Шестият, най-възрастният и очевидно този, който беше проговорил — нисък и набит мъж с ръкавици и бледо брадато лице, — държеше пистолет „Хеклер и Кох“. С кристалната яснота на мисълта, която само страхът поражда, Халифа го позна моментално от снимката на корицата на списание „Таим“ в хола на Пиет Янсен: Барух Хар Цион.
„Ти си мръсно копеле, Бен Рои — помисли си. — Мръсно лъжливо еврейско копеле.“
Размениха си думи на непознат за него език, явно иврит.
Един от групата отиде до ръба на терасата, а този, който държеше Халифа, го обърна така, че отново да вижда морето от сандъци. Лейла вече беше разбрала, че горе става нещо и с мъртвешки бледо лице се беше свила до един от сандъците, без обаче да изпуска от прицел Бен Рои, който лежеше по лице на пода. За миг Халифа се разтревожи, че израелците ще започнат да стрелят, но те просто гледаха надолу към нея с каменни лица, насочили автоматите, докато единият от групата — висок мъж с военна подстрижка, който явно беше вторият в йерархията след Хар Цион — не отиде до ръба на каменния балкон и не погледна надолу към елеватора.
Последва нова приглушена размяна на реплики, след която мъжът преметна узито през рамо, коленичи, пусна се заднишком и запълзя надолу по едната вертикална релса на елеватора. След трийсет секунди машината забръмча и мъжът бавно се появи върху платформата, все едно левитираше. Когато се изравни с терасата, изключи мотора. Хар Цион кимна и всички се качиха отгоре й, Халифа все още с извита ръка и с дуло на узи, притиснато в ухото. Хар Цион кимна отново и платформата бавно се спусна до пода на пещерата.
Легналият на земята Бен Рои се опитваше да извие глава и да види какво става; Лейла беше застанала в средата на прохода и беше вдигнала автомата, като да им препречи пътя. Докато се приближаваха към нея, Халифа се опита да й привлече вниманието, да й предаде без думи да не прави излишни движения и да не върши никакви глупости, но тя не сваляше поглед от Хар Цион.
За миг двамата застанаха, вперили погледи един в друг, неговият сив и твърд като гранит, нейният изумруденозелен и трескав. На устните й имаше леко предизвикателна усмивка. След това кимна, подаде оръжието си на един от хората на Хар Цион, избърса с ръкав окървавения си нос и отстъпи настрана.
— Да бяхте се забавили още малко.
Беше толкова неочаквано, че на Халифа му отне секунди да осъзнае какво става. Но когато проумя, челюстта му провисна от шока. Легналият на пода Бен Рои, който кривеше глава под неестествен ъгъл, за да види през рамото си какво става, явно също не разбра моментално случващото се. Погледът му се стрелкаше насам и натам и лицето му премина през цяла галерия от изражения, преди да се спре на гримаса от ужасено неверие.
— О, Боже — прошепна, като притисна чело към студения каменен под. — О, Боже, моля те, не!
За момент никой не помръдна и всичко застина като на стопкадър; след това много бавно Бен Рои се надигна на колене, изправи се зашеметен, като боксьор, надигащ се от ринга след нокдаун. Лейла отстъпи и застана до израелците, погледът й за миг отскочи към Халифа, а по страните й изби лека червенина — от срам или от някаква съвсем друга емоция, на египтянина не му беше ясно. Бен Рои сякаш вече изобщо не я забелязваше, вперил поглед само в Хар Цион.