Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
— Келсо, випуск’77. Не те ли познавам отнякъде?
На бебешкото лице на РИЧИ, К. се изписа усмивка.
— Съмнявам се. Това е било доста преди моето време. — После дръпна ръката си и се обърна към Сайд-Уиндър, който подвикна:
— Искате ли гореща джава, момчета?
— Чудесно — каза БЛЕКУЕЛ, Б. — Не сме пили нищо, откакто напуснахме Гранд Сентрал.
Стив се спогледа с Джоди и Келсо и затвори капака на кабината. Пилотът беше оставил в шлема си черните си кожени ръкавици. Стив ги сложи, вдигна глава и видя двамата ренегати да отиват към носа на втория самолет — ход, който ги отведе извън погледа на онези край огъня.
Двамата пилоти взеха чашите с гореща джава от Сайд-Уиндър.
БЛЕКУЕЛ, Б. бавно разбърка своята, загледан в Клиъруотър и Кадилак.
— Изглеждат щастливи.
— По-щастливи от всякога — каза Сайд-Уиндър.
РИЧИ, К. отпи от джавата и попита:
— Можем ли да ги оставим тук, докато презаредим?
— Разбира се.
— А какво ще правим с двамата ренегати?
— Няма проблем. Ханг-Файър им каза, че ще станат герои. — Изведнъж Сайд-Уиндър погледна към скайрайдърите и викна: — Какво става там?
Двамата пилоти се обърнаха и изругаха жестоко. Капакът на първия скайрайдър беше затворен, а кабината бе пълна с бял пушек. Те хвърлиха чашите си и хукнаха към самолета. Видяха Стив да чука по капака — мъчеше се да излезе.
РИЧИ, К. стисна дясната дръжка и се опита да отвори.
— По дяволите! Капакът е заял! Опитай от другата страна!
БЛЕКУЕЛ, Б. изтича около носа на самолета. Джоди и Келсо дотичаха към втория самолет.
— Кристо! — извика Джоди. — Гори!
— Не пречете! — извика БЛЕКУЕЛ, Б. и хвана дръжката от другата страна. — Окей, Ричи! Бутай!
Капакът изхвърча нагоре и пушекът изскочи на талази навън. Отвътре се показа фигура с противогаз. Двамата пилоти се олюляха, когато вдишаха газ. Стив изскочи от кабината и обезоръжи РИЧИ, К. Келсо, вече също с противогаз, се погрижи за БЛЕКУЕЛ, Б.
Сайд-Уиндър разбра какво става и се обърна да побегне, но видя пред себе си Клиъруотър. И тя беше с противогаз. Той се опита да я бутне настрана и се спъна в Кадилак, който се беше довлякъл до тях.
Джоди, с петия противогаз, се хвърли върху „мексиканеца“ и заедно с Клиъруотър го държаха в облака газ, докато той не започна да се задушава. Когато го пуснаха, Сайд-Уиндър остана проснат по гръб и почти задушен.
Стив докуцука до него и помогна на Келсо да го завлекат до огъня, после се върна за двамата пилоти. Джоди се мъчеше да изправи Кадилак. Когато сложиха пилотите до Сайд-Уиндър, Келсо вдигна пистолета, който беше взел от БЛЕКУЕЛ, Б., и го насочи към главата на пилота.
— Не, Дейв! Моля те! Недей! — викна Джоди.
През противогаза гласът й звучеше като че ли устата й е пълна с памук.
— Добре. — Келсо свали кобурите на пилотите, след това провери Сайд-Уиндър за скрити оръжия. Нямаше. Той му взе предавателя.
Клиъруотър взе празното шише от саке, пъхна го в пазвата на „мексиканеца“ и го потупа по челото за сбогом. После вдигна торбата с оръжията и отиде до самолета при Джоди и Келсо. Кадилак пак беше паднал.
— Оставете го на мен — каза Клиъруотър.
— Ти защо си още на крака? — попита Келсо.
— Изпих доста по-малко, отколкото си мислехте — каза тя.
Джоди и Келсо помогнаха на Стив да извърти самолета така, че витлото на другия самолет да може да проветри пълната с газ кабина.
След няколко минути натовариха Кадилак на единия самолет и Стив каза на Келсо:
— Докато се събуди, ще сме минали половината път до Уайоминг.
— Няма ли да вземем продуктите от склада? — попита ренегатът.
Стив взе торбата с оръжията и тръгна към втория самолет с Клиъруотър.
— Стига, Дейв! Не можем да си позволим да се мотаем тук.
— Ти луд ли си? Докато намерим Малоун, снегът ще стигне до задниците ни! Тази храна ни трябва! Дай ни петнадесет минути да вземем колкото можем да носим!
— Добре. Действайте!
Джоди и Келсо затичаха към брега. Стив помогна на Клиъруотър да се качи в кабината, остави торбата с оръжията, след това изкуцука до самолета на Келсо и стартира двигателя, за да е готов за излитане. Когато бе замесена АМЕКСИКО, най-добре беше да не се рискува.
На брега Келсо беше влязъл в херметичната пещера на Аладин и изхвърляше навън всичко, което можеше да докопа: медицински инструменти, хранителни дажби, филтри. Имаше достатъчно да се запази живота на цяла група хора през тази зима, и през следващата.
Коленичила, Джоди ги събираше бързо и ги пъхаше в торбите с ципове, които Келсо беше намерил в склада.
— Дейв! Имаш единадесет минути. Свършвай!