Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
— Истина е — каза Келсо; мислеше си за всички неща, които щеше да отмъкне от склада на брега.
Сайд-Уиндър се обърна към Кадилак и Клиъруотър. Двамата мюти бяха приклекнали до примуса. Клиъруотър си топлеше ръцете, Кадилак милваше отворената бутилка саке.
— Бива си го, нали? Точно както ти казвах…
Кадилак кимна и отпи голяма глътка.
— Дай и на приятелката ти да опита — подкани го Сайд-Уиндър. — Хайде! — каза той на Клиъруотър. — Ще те затопли по-бързо от примуса!
Клиъруотър отпи предпазливо и се хвана за гърлото в пристъп на кашлица.
— Няма нищо, няма нищо! — каза Сайд-Уиндър. — Винаги е така първия път. Пийни си пак. От втората глътка ще се почувстваш много по-добре. — Тя пак вдигна шишето и отпи втора глътка. След това още една. — Ето, видя ли! Човек се научава.
Клиъруотър свали шишето, сложи ръка пред устата си и се закикоти. Олюля се към Кадилак и почти падна на земята.
— Ооп!
Сайд-Уиндър се пресегна и взе шишето.
— Внимавай! Не искам и капка да се разлее. — После предложи бутилката на другите, но те отказаха. — Никой ли не иска? — Той вдигна бутилката към Кадилак. — Значи ще има повече за вас и за мен! — Отпи малко и подаде бутилката на двамата мюти. — Хайде, кой иска?
Клиъруотър направи несполучлив опит да хване бутилката, но Кадилак я изпревари, вдигна я, отметна глава и започна да излива сакето в гърлото си.
— Ей, ей! По-леко! — извика „мексиканецът“. — Остави малко за синеоката и за мен!
Кадилак се наведе пиянски напред и остави Клиъруотър да измъкне шишето от ръцете му. Тя отпи и отново се задави.
— Кара земята да се движи.
— Не — каза Сайд-Уиндър. — Не е от сакето. Нали преплувахме езерото. От люшкането на лодката сега ти се струва, че земята се движи. Пийни още малко и ще се оправиш.
След минути и двамата мюти бяха гипсирани.
Сайд-Уиндър изля последните няколко капки от сакето в гърлото си и се обърна към Стив.
— Видя ли? Казах ти, че няма да е проблем. Тези маймуни не носят. — После стана и включи радиостанцията. — Тук е Фарм-Бой, викам Скай-Бъкит. Как ме чувате? Край.
Чу се леко пращене и след това глас:
— Идеално, Фарм-Бой. Скай-Бъкит едно и две приемат. Край.
— Прието, Скай-Бъкит. Кажи на Майка, че носим целия товар.
— Прието, Фарм-Бой. Идваме…
Джоди ги видя първа и посочи над езерото. Стив и Келсо се обърнаха. Двете крилати точки скоро се превърнаха в пепелявосиви скайрайдъри. Сайд-Уиндър продължаваше да говори с пилотите.
Самолетите направиха кръг и след това се приземиха със заход от запад. Небето на запад все още беше тъмно, но на хоризонта на изток се бе появила светла ивица.
Двата скайрайдъра кацнаха в края на окосената поляна, рулираха срещу тях и спряха един до друг. За Стив те бяха позната гледка: той беше летял два пъти с такъв самолет — първия с Дона Лундквист от попътната станция в Пуебло и след това с анонимния пилот, който го бе откарал в Небраска.
Бяха самолети второ поколение, построени с изцяло нови материали. Имаха затворени кабини, по-сложни контролни прибори и всякакъв вид удобства. Пред тях „Скайхок“ — дългогодишният работен кон на Федерацията — приличаше на нещо като от каменната ера, а копринените летящи коне на Кадилак — на детски играчки.
Да, това трябваше да се признае на Първото семейство. Те винаги бяха една крачка напред. Винаги имаха отговор и решение на всичко…
Стив беше разказал на Джоди и Келсо какво да очакват, но сега, когато видяха самолетите, те не можеха да устоят на желанието да ги огледат отблизо. Той отиде с тях, като остави Сайд-Уиндър до огъня с двамата мюти, които бяха почти в безсъзнание. Кадилак хъркаше пиянски. Клиъруотър правеше слаби опити да се изправи, но, изглежда, не можеше да вдигне главата си от земята за повече от секунда.
Двамата пилоти свалиха шлемовете си, оставиха ги върху арматурните табла, след това отвориха предните пластмасови капаци на кабините и излязоха. Пилотът с тънките устни, който беше откарал Стив в Небраска, бе останал скрит и анонимен. Тази двойка имаше дори табелки с имена — БЛЕКУЕЛ, Б. и РИЧИ, К. — човешкото лице на АМЕКСИКО.
Тримата трекери поздравиха пилотите, които ги погледнаха неприязнено, когато им подадоха ръце.
— Защитна окраска — обясни Стив.
— Радвам се да го чуя — каза БЛЕКУЕЛ, Б. После погледна към трите фигури до примуса. — За момент помислих, че сме попаднали на мютско сборище.
Джоди оглеждаше кабината.
— Дейв! Виж! Страхотно е!
— Може ли да седна на пилотското място? — попита Стив. — Просто да видя как изглежда.
— Разбира се. Заповядай.
Стив се качи в кабината на близкия самолет, а Келсо се ръкува с РИЧИ, К. и се представи.