Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Стив разбираше този проблем. Той се беше почувствал по същия начин, когато за първи път беше станал свидетел на нейните сили. На Джоди и Келсо им беше трудно да свържат отмъстителната почти свръхчовешка фигура, държала майсторите на желязо като вързани, докато те трескаво носеха ракетите, с младото стройно синеоко момиче, сложило глава на рамото на Стив.
Но те не я познаваха, както я познаваше той. Те не знаеха дълбочината на чувствата, които тя можеше да предизвика, нито топлотата на нейния отклик. Те виждаха в нея само една машина за смърт, която за момента беше изключена.
Те не знаеха, че тя е просто канал, по който Талисмана влиза в света.
Клиъруотър беше изцедена физически и емоционално от жестокия характер на силите, които се бяха излели чрез нея. Принудителното закъснение преди качването на кораба й беше дало възможност да си почине, но тя остана тиха и унила.
Стив сложи ръка на рамото й и я притегли до себе си.
— Доволна ли си, че се връщаш у дома?
Тя притисна чело до бузата му.
— Щастлива съм, че съм с теб.
— Това не е истински отговор. Какво чувстваш към племенните си сестри и братя? И към Мистър Сноу?
— Не съм ги забравила. Но е трудно да мисля отвъд този момент. Когато сме заедно, думите свършват с теб и мен.
— Да — промърмори Стив. — И аз се чувствам така.
„Но не сега. Времето за вземане на решение идва…“
— Кога ще завърши това пътуване?
— Единственото, което мога да ти кажа, е, че ще пътуваме около ден и половина до Бу-фаро. След това вече ще сме на територията на Плейнфолк — и ни чака дълго ходене. — При тази перспектива той разтри раната на бедрото си.
„Браво, Стив. Намери най-подходящия момент.“
Клиъруотър се поизправи, така че да може да вижда лицето му.
— Човекът, който ни срещна като кацнахме, и другите, които ни докараха до кораба. Какво знаеш за тях? Кои са те?
— Приятели — отговори Стив.
— Как е възможно? Те са майстори на желязо.
— Вярно.
— И мютът, който ни охранява, но не е от Плейнфолк. И той ли е приятел?
Стив хвана ръцете й и ги стисна.
— Слушай! Няма значение кой е той. — Той понижи глас. — Обещах на Мистър Сноу, че ще те върна жива и здрава. За да стигна дотук, лъгах, мамих, убивах… и съм готов да го направя пак.
— И аз убивах заради теб — прошепна тя. — Много пъти. Защо не ми кажеш…
— Не ме питай каква е истината! Аз вече не знам какво означава тази дума! Тя е мираж над нажежен от слънцето пясък! Единственото нещо, което е истинско за мен, е силата, чувството… или каквото е там, което ни свързва. Може би се нарича „любов“ или може би има друга дума за него, която ти и аз не знаем. Онова, което наистина зная, е, че то никога няма да се промени.
Клиъруотър го изгледа изпитателно и после с една изпълнена с копнеж въздишка, която, изглежда, означаваше, че тя знае нещо, което той не знае, каза:
— Това е вярно, облачни воине. Силата на любовта не може да бъде разрушена. Но може би светът ще ни промени…
Беше истинско щастие, че избраха да пътуват дегизирани като мюти, а не като пленени трекери. При честите товарни и пътнически спирки Сайд Уиндър видя на кейовете войници и ги чу да питат капитана дали превозва дълги кучета. На няколко пъти на кораба се качваха пристанищни власти и войници, които преглеждаха митническата декларация за стоката и списъка на пътниците, след това проверяваха трюма, като осветяваха тъмните ъгли, където можеше да има скрити пътници. Влязоха дори в каютата на Кадилак. Никой не го беше предупредил, че това може да се случи, но мютът не изгуби присъствие на духа. Той беше започнал да се радва на почтителното отношение към „Йоко Ми-Шима“ и играеше ролята идеално — чак до веене с ветрило. Учтивите въпроси на офицера получиха също толкова учтиви и дори изискани отговори. Никой не подозираше, че лицето зад маската не е това, за което се представя, и дори не му поискаха документите за преглед.
Първият човек за свръзка им беше казал, че ги посрещат на пристанището — и отново организацията на мъжа с приличащото на череп лице уреди всичко. На борда беше изпратена носилка за „Йоко Ми-Шима“, а двама корейски чиновници преведоха „мютите“ през всички бюрократични процедури и ги изведоха от пристанището.
Стив и другите нямаха представа кой какъв е и какво казва, докато не останаха насаме с Кадилак. Тогава стана ясно, че чиновниците били наети от един богат търговец на роби — човек, чието име Сайд-Уиндър беше казал на Стив по време на случайната им среща на пристанището в Ари-бани. Това беше още едно доказателство за връзките на „мексиканеца“ с джапите. Докъде се простираше това споразумение между Федерацията и майсторите на желязо?